Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Такива като Алтън и други американци, които работят в областта на кодовете, като например радиоспециалистите от военноморския флот ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ и ДЖЕРИ УИТУЪРТ, са сред най-ценните обекти на съветския шпионаж. В секретен доклад на американското правителство „Съветски разузнавателни операции, провеждани срещу американски граждани и обекти“ се казва: „Това е тази широкообхватна категория на кодови чиновници, секретарки, охрана от морски пехотинци и т.н., които руснаците смятат за особено уязвими, тъй като (според една от директивите на КГБ) «те не са част от привилегированата класа и са по-зле платени».“ Последното е особено важно. По-голямата част от американците, които са извършили предателство в полза на руснаците, са го сторили за пари.
Едно от изключенията е известната история с вербуването на морските пехотинци, охраняващи посолството на САЩ в Москва в средата на 80-те години. Няколко морски пехотинци са обвинени, че са осигурили достъп на руснаците до секретни материали в посолството. И това те са правели не по меркантилни, а по сексуални съображения. Поне в началния стадий на разследването по нищо не личи парите да са били мотив.
КГБ прави опити да пренесе разузнавателната си дейност на базата на „класовата борба“, отделяйки голямо внимание на онези морски пехотинци, които са чернокожи или от индианските общини в Америка. Според един от офицерите, служил в онези години в посолството, руснаците са се интересували от целия обслужващ персонал. „Тези [американци] хора са в Москва за кратко, 2 години — казва той пред авторите на настоящата енциклопедия. — Руснаците пробват при всеки един от тях. Разбира се, някои се оказват по-податливи към опитите им, отколкото други, но абсолютно всички в посолството, предимно дребните чиновници и морските пехотинци от охраната, са обект на вниманието на КГБ.“
Така КГБ използва всички средства на шпионажа за постигане на целите си. Жените се оказват особено ефективно оръжие. КОМПРОМЕТИРАНЕТО С ПОДСТАВЯНЕ НА ЖЕНА се използва често в подхода към американци и други чужденци в Съветския съюз и поне веднъж е изпробвано в Съединените щати (вж. МИЛЪР, РИЧАРД).
КГБ е създаден през 1954 г. като държавен комитет към Министерския съвет. Това е опит на съветските лидери, които следват стъпките на Сталин и ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ да си осигурят контрол над държавната агенция за сигурност. След разстрела на Берия вътрешната сигурност е предадена на Министерството на вътрешните работи (Министерство внутренних дел — МВД), а държавната сигурност (включително външното разузнаване) — на КГБ. През юли 1978 г. КГБ вече е държавен комитет на Съветския съюз и 24 години след създаването му получава статут на министерство.
Значението на КГБ за съветската система е описано от Джон Дж. Дзиак — лектор по съветско разузнаване в университета Джордж Вашингтон, в интервю за Вашингтон таймс: „КГБ е крайъгълен камък на [съветската] система. Съветската система не би могла да оцелее без него.“ Реймънд Рока — заместник-директор на контраразузнаването в ЦРУ до 1974 г. и лектор в КОЛЕЖА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, също в интервю за Вашингтон таймс смята КГБ за основен играч в теорията и практиката на комунистическата идеология. „КГБ е оста на комунистическата система“, казва той.
Първият председател на КГБ е ИВАН СЕРОВ (1954–1958), който преди това е бил заместник-началник на ГРУ. През 1958 г. той се връща във военното разузнаване, но вече като негов ръководител (по-голямата част от началниците на ГРУ са с опит в ЧК, НКВД и КГБ). АЛЕКСАНДЪР ШЕЛЕПИН — ръководител на КГБ от 1958 г., се опитва да реформира това ведомство и да го превърне в ефективна разузнавателна и контраразузнавателна организация. Под председателството на ЮРИЙ АНДРОПОВ (1967–1982) КГБ достига сравнително високо равнище на уважение и власт. След смъртта на Леонид Брежнев Андропов напуска КГБ — избран е за генерален секретар на КПСС и фактически е ръководител на Съветския съюз. Той може да се сравни само с Берия по дългогодишен стаж като директор на основната съветска разузнавателна агенция.
ВИТАЛИЙ ФЕДОРЧУК е избран след Андропов през 1982 г. за председател на КГБ, но изпълнява ръководната длъжност за съвсем кратко време — назначението му на поста министър на вътрешните работи свидетелства за доверието на новия съветски лидер към него.
ВЛАДИМИР КРЮЧКОВ е назначен за председател на КГБ през 1988 г. Той е един от заговорниците в неуспешния опит за преврат срещу Михаил Горбачов през август 1991 г. Крючков е уволнен и арестуван. Сред 13-имата заговорници са и генерал-лейтенант Юрий Плеханов — ръководител на президентската охрана в Кремъл, който съдейства Горбачов да бъде задържан под домашен арест в Крим, Владимир Грушко — заместник-директор на КГБ, и Вячеслав Генералов — заместник-директор на кремълската охрана. Нито един от тях не е подведен под съдебна отговорност.