Енциклопедия на шпионажа

Ханки напуска правителството и Кеърнкрос получава назначение в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ. Прехваната информация и разшифрования материал от операция УЛТРА той предава на агентуриста на НКВД. По-късно през войната е преместен в МИ–6 и работи в един отдел с Филби. След войната започва работа в Министерството на финансите.

Когато през 1951 г. Бърджис и Маклийн бягат в Съветския съюз, материали на Министерството на финансите с почерка на Кеърнкрос са открити в жилището на Бърджис. При разпита, проведен от „ловци на шпиони“, Кеърнкрос отрича, че е шпионин, но е уволнен без право на пенсия и напуска страната. След това работи по проекти на ООН за икономическото развитие в Африка и Далечния изток. Известно време изнася лекции в американски университети. Превежда няколко френски класически творби на английски и е смятан за специалист по Молиер.

През 1964 г. по време на разпита Блънт, след като е получил имунитет, споменава Кеърнкрос като съветски шпионин и Кеърнкрос прави пълно признание пред МИ–5. Срещу него не е образувано следствие, тъй като властите смятат, че шпионската му дейност не е оказала голяма вреда и че всичко се е случило твърде отдавна.

Съветски изменници обаче по-късно съобщават на следователите, че Кеърнкрос е важен шпионин, предал „буквално тонове документи“ на руснаците. Кеърнкрос — с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Карелиан — е бил ценен, докато е работил в Парк Блечли. Един от агентуристите му — ЮРИЙ МОДИН, пише, че докато е бил в Блечли, Кеърнкрос е предал подробности за германския нов танк Тигър и за базите на германските военновъздушни бази в окупираните територии на Съветския съюз, както и плановете за крупното германско настъпление през пролетта на 1943 г., попаднали в ръцете на съюзниците благодарение на британските дешифровчици. Съветското правителство го награждава с орден Червено знаме за работата му.