Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Щабквартирата на КГБ се намира на ПЛОЩАД ДЗЕРЖИНСКИ №2 в Москва. През 70-те години Първо главо управление на КГБ (външно разузнаване) се премества в Ясенево, на околовръстния път на Москва, в модерна сграда, проектирана от финландци.
КГБ и организациите предшественички имат огромна образователна и тренировъчна мрежа от РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ШКОЛИ за подготовка на съветски и източноевропейски кадри в разузнаването и сигурността. Школата в Пушкино, близо до Москва, е предназначена предимно за арабски терористи.
Март 1954 — декември 1958: И. А. Серов.
Декември 1958 — ноември 1961: А. Н. Шелепин.
Ноември 1961 — април 1967: В. Е. Семичастни.
Май 1967 — май 1982: Ю. В. Андропов.
Май 1982 — декември 1982: В. Федорчук.
Декември 1982 — август 1988: В. М Чебриков.
1988 — август 1991: В. А. Крючков.
Август 1991: Леонид Шебаршин.
Август 1991 — октомври 1991: Вадим Бакатин.
Октомври 1991 — декември 1991: Евгений Примаков.
Структура на КГБ
Кевъл, Едит Луиза (1865–1915)
Англичанка, медицинска сестра, често, макар и погрешно, смятана за шпионка. Екзекутирана от германците през Първата световна война. Кевъл работи в медицинския институт Беркендел — болница на Червения кръст в Брюксел, когато Германия окупира Белгия през август 1914 г. Тя се присъединява към обединеното нелегално движение, което подкрепя британските, белгийските и френските войски, докато си проправят път към неутрална Холандия, но не се занимава с шпионаж.
През август 1915 г. около 200 съюзнически войници са скрити в болницата. Германски офицери арестуват и нея, и неколцина други от персонала. Тя признава за нелегалната си дейност и след като е предадена на военен съд, на 9 октомври е осъдена на смърт. Американски и испански дипломати, представители на неутралните държави, се опитват да променят присъдата й, но на 12 октомври тя е изправена пред стрелкови взвод и екзекутирана. Въпреки че често я смятат за шпионин, тя е осъдена не за шпионска дейност, а за прикриване на съюзнически войници и за оказване помощ при бягството им. Последните й думи са: „Патриотизмът не е достатъчен. Не трябва да изпитвам омраза или горчивина към когото и да е.“
Кевъна, Томас (1944)
Авиоинженер от САЩ, опитал се да продаде на съветското разузнаване тайни за секретен бомбардировач. Интересът на Кевъна към електрониката се поражда във военноморския флот, където работи 4 години като специалист по комуникациите. След службата в армията започва работа в самолетната корпорация Хюз еъркрафт корп. През 1981 г. постъпва като инженер в Нортроп. През 1984 г. вече е главен инженер в отдела за сложни технологични компоненти.
През 1984 г. при голяма нужда от средства Кевъна се обажда в съветско дипломатическо представителство — вероятно консулския отдел в Сан Франциско — и прави опит да предложи секретни документи на съветски РАЗУЗНАВАЧ. Той има 25 неплатени сметки, включително 17 000 долара непогасен медицински чек. Натрупал е и много дългове.
Служители на ФБР, използвайки неизвестни методи (най-вероятно електронно подслушване на телефонните разговори), го засичат. Под прикритие на руснак един агент на ФБР се обажда на Кевъна и насрочва среща за 10 декември 1984 г. в мотел Кокату близо до Лос Анджелис, Калифорния.
Кевъна пристига в мотела с копия от документите, които може да осигури. На втората среща носи и строго секретна документация на бомбардировач B–2. „До ушите съм потънал в дългове — казва той на агентите на ФБР. — Трябват ми много пари.“ Обещават му по 25 000 долара в брой всеки месец за 10 години напред, ако продължи да предава тайните на Нортроп. Той се съгласява.
Уредена е третата среща и когато той предава нови документи, е арестуван. На 14 март 1985 г. е признат за виновен по обвинение в шпионаж и осъден на доживотен затвор.
Кедров, Михаил (1878–1941)
Съветски РАЗУЗНАВАЧ, екзекутиран заедно със сина му, защото е информирал за нередни действия на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Известното „последно писмо“ на Кедров е цитирано от Никита Хрушчов, когато той разкрива пред обществеността ексцесиите на съветския диктатор Йосиф Сталин в доклада си на XX конгрес на комунистическата партия през 1956 г.