Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Един от най-ранните болшевишки дейци, Кедров е ръководител на тайната полиция — ЧК, в района на Архангелск по време на Гражданска война (1917–1920). По-късно — през 1921 г., като ръководител на специалния отдел на ОГПУ (преименуваното ЧК) — той разследва тайната полиция в Азербайджан, където Берия е заместник-председател на ОГПУ. Когато открива, че Берия е освобождавал врагове на съветския режим и е осъждал невинни хора, Кедров пише в Москва и препоръчва Берия да бъде отстранен. Отговор не се получава.
Самият Кедров се проявява като брутален следовател на поста началник на Управление поправителни лагери. Той изтръгва фалшиви признания от жертвите си, когато това е било необходимо.
През 1939 г. се пенсионира. По това време синът му Игор вече е следовател в НКВД. След като Берия е назначен за комисар на вътрешните работи и ръководител на НКВД през 1939 г., и Кедров, и синът му, както и няколко техни приятели през февруари и март 1939 г. пишат писма в знак на протест до Сталин.
Игор Кедров е арестуван незабавно и застрелян. Кедров-старши е арестуван през април 1939 г. и хвърлен в затвора. От там той напише писмо до секретаря на комунистическата партия А. А. Андреев:
От мрачната килия на затвора Лефортово моля за Вашата помощ. Чуйте моя вик на чест, не го отминавайте, вземете отношение, помогнете да бъде унищожен кошмарът на разпитите, да бъде открита грешката… Аз съм невинна жертва. Повярвайте ми. Времето ще покаже. Не съм агент-провокатор на царската тайна полиция, нито пък шпионин, нито член на антисъветска организация. Обвинен съм на базата на клеветнически твърдения. Не съм извършил никакви престъпления срещу партията или родината. Аз съм неопетнен стар болшевик. Почти 40 години съм се борил с чест в редовете на партията за доброто и щастието на хората… Сега следователите ме заплашват, мен, мъж на 62 години, с физическо насилие още по-сурово, жестоко и унизително.
По-нататък в писмото си Кедров се кълне във вярност към партията и съветското правителство.
Невинността на Кедров е очевидна. Военният колегиум на Върховния съд го оневинява напълно — уникално решение от времето на Сталиновите чистки. Въпреки това Берия не го освобождава. През октомври 1941 г. го застрелва с един-единствен куршум в тила. Нова присъда — със задна дата, е издадена след убийството му.
На XX конгрес на комунистическата партия в Москва през 1956 г. Никита Хрушчов цитира писмото на Кедров до Андреев. В книгата „Хрушчов си спомня“ („Khrushchev Remembers“, 1970) бившият съветски лидер пише, че след смъртта на Сталин и отстраняването на Берия „бях изумен, когато открих, че Кедров е бил екзекутиран като враг на народа“.
Кейси, Уилям (1913–1987)
През Втората световна война работи в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и е ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от 1981 до 1987 г. Като директор на ЦРУ е замесен в шумния скандал в Рейгъновата администрация за незаконната продажба на оръжие на Иран в замяна на освобождаването на американски заложници в Ливан, както и в незаконното прехвърляне на оръжие за антикомунистическите сили в Никарагуа.
Кейси учи във Фордъмския университет. Завършва право през 1937 г. в университета Сейнт Джон. През 1943 г. постъпва във ВМС на САЩ, а през 1944 г. е прехвърлен в УСС като помощник-началник на лондонското отделение на УСС. За работата си в Лондон Кейси по-късно пише, че „сигурно допринесох за впечатлението“, което накара МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ да отбележи: „О, тези от УСС, които пристигат в Лондон за пръв път. Колко добре си ги спомням. Пристигат като юноши, направо от гимназията, свежи и невинни, готови да започнат работа в мърлявия бордей на старото разузнаване.“
Но Кейси и колегите му бързо се дистанцират от британските си наставници и започват да провеждат операциите в свой стил. Като директор на тайното разузнаване на УСС в Европа той изпраща ДЖЕДБЪРГСКИ ЕКИПИ в контролираните от германците части на Франция, за да работят с френската Съпротива. Много от агентите си Кейси вербува от германските военнопленници. Към края на войната той масово ги прехвърля на територията на Германия, където те изпълняват разузнавателни задачи за УСС.
След войната Кейси се завръща в света на правото и финансите. През 1966 г. той неуспешно представя кандидатурата си от страна на републиканците в трескавата надпревара за конгресмен в избирателния окръг в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Президентът Никсън го назначава за председател на комисията по сигурността. На този пост е от 1971 до 1973 г. От 1974 до 1976 г. е президент на банка Импорт-експорт, а от 1976 до 1977 г. — член на ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ. През 1980 г. ръководи предизборния щаб на кандидата за президент Роналд Рейгън, който за успешната предизборна кампания го назначава за ДЦР през януари 1981 г.