Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Чарли! — провикна се Певснер от вратата.
Кастило се обърна.
— Благодаря за брашното и растителния сироп — усмихна се Алекс.
— Пак заповядай — отвърна Кастило и се качи на задната седалка на беемвето.
Макс го близна по лицето.
ЧЕТИРИ
— Някакви предложения как да стане, шефче? — попита Дешамп, след като тръгнаха от кънтри клуб „Буена Виста“.
Кастило кимна и Дешамп изложи своята идея.
— Това са те, великите умове — отбеляза доволно Кастило, когато Едгар приключи. — Мислят еднакво.
— Казваш го само защото нямаш представа какво трябва да бъде професионалното изпълнение — засече го Дешамп.
Кастило извади мобилния от джоба си и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
— Кастило се обажда, Алекс. Връщаме се след около десет минути. Когато се върна, „Трафикът“ да е готов. Солес на волана, Мунц на задната седалка. Дейвидсън и Кенсингтън да се въоръжат с „Кар–4“ и да са готови да се качат в беемвето веднага щом пристигнем. Двамата с Дешамп ще се прехвърлим в „Трафика“. На Дешамп ще му трябва нещо по-голямо от пистолет. Ако има друго „Узи“, става. Сложи и него и още оръжие в „Трафика“. Ако няма, „Кар–4“ ще свършат работа. Може да има хора, които наблюдават, а това не бива да става. Направи, каквото можеш, пък да видим какво ще стане. Разбра ли ме?
— Струва ми се, че да — отвърна Дарби. — Какво става?
— Солес на всяка цена да вземе мобилен, на който мога да му звъня от този.
— И беемвето, и „Трафикът“ имат радиостанции. Не знаеш ли?
— Не. Не знам как се работи с тях, а и нямам време да се уча.
— Не искаш ли компания за екскурзията?
— Не. Останалите да сте с повишено внимание. Много е възможно екскурзията да е режисирана, за да са по-малко хората, които пазят Кочиан. А засега приоритетът ни е да го опазим жив.
Алекс Дарби се замисли над чутото.
— Няма ли да ми кажеш какво става?
— Първо трябва да разберем дали Певснер е един от що-годе добрите или безскрупулният мръсник, както твърдят повечето хора.
— И как смяташ да го направиш?
— След малко ще разберем — отвърна Кастило и добави: — Току-що излязохме на шосе 8. — След тези думи затвори.
Когато пристигнаха във вилата в кънтри клуб „Майерлинг“, Кастило видя, че „Трафикът“ е паркиран на алеята така, че да скрива входната врата. Имаше достатъчно място да спре и беемвето и спокойно да се отвори вратата му. Никой от улицата не можеше да види беемвето.
— Лес, спри между „Трафика“ и къщата — нареди тихо Кастило.
— Слушам, господине.
Вратата на къщата бе затворена и Кастило не видя нито Дейвидсън, нито Кенсингтън. Щом Брадли спря автомобила и Чарли понечи да отвори, Дешамп докосна ръката му и посочи вана.
Задната врата бе отворена и Дейвидсън бе готов да се прехвърли в беемвето.
Кастило му махна.
— Има още място във вана — обясни той.
Дешамп отвори вратата, заобиколи тичешком беемвето и бързо се качи в „Трафика“.
— Не, Макс! — нареди строго Кастило, пресегна се над кучето и отвори другата задна врата.
Макс погледна и двете врати, през които можеше да излезе, и, изглежда реши, че не е разбрал намерението на Кастило — че Кастило му е казал „Давай, Макс!“
— По дяволите! — възкликна Чарли и последва Макс във вана. Алфредо се бе настанил на третата редица седалки.
— Ще се срещнем с Александър Певснер — обясни той. — Очакват — Дешамп, Мунц и аз — да сме в беемвето. Затова ще пътуваме във вана. Ако нападнат беемвето — което е много възможно — просто се изнасяте по най-бързия начин. Ако ни причакват, най-вероятно бивши убийци от Щази, ще са най-добрите. Колкото и да ми се иска да ги спипаме, в момента не ми трябва престрелка, след която да оставим купчина трупове.
— Къде очакваш нападението, подполковник? — попита Джон Дейвидсън. — Някъде по пътя ли? На магистралата може би?
— Сега ще разберем — отвърна Кастило, извади мобилния и натисна копче за автоматично избиране, след това включи на говорител.
— Hola? — чу се гласът на Певснер.
— На всяка цена трябва да се отървеш от руския акцент — заяде се Кастило. — Звучи доста шантаво.
— Кажи.
— Разкажи ми повече за апартамента, който държиш в „Шератон“?
— Алфредо съгласи ли се да се срещнем?
— Не. Колебая се дали аз да не си взема апартамент там — отвърна Кастило, — затова реших първо да огледам твоя.
— На четвъртия етаж е, 407 — отвърна Певснер. — Има стълбище, асансьори, а 407 е втората врата отдясно.