Шестата жертва [bg]

Глава 28

Мадисън Тайлър подскачаше като при игра на дама по очертанията на тротоара, после изтича при бавачката си и я хвана за ръката на път за парк Алта Плаза. Попита:

— Слушаш ли ме, Паола?

Паола Ричи стисна малката ръчичка на Мадисън. Тя понякога направо не проумяваше невероятната зрелост, прекалено ранна за петгодишно момиче.

— Разбира се, миличка, слушам те.

— Както казах — продължи момичето със забавния си маниер на възрастен човек, — когато свиря багателите на Бетховен, първите тонове са с възходяща тоналност и приличат на синя стълба… — тя затананика нотите. — После, във втората част, когато свиря до-ре-до, нотите са зелено-розово-зелено! — възторжено извика детето.

— Представяш си, че нотите имат различни цветове, така ли?

— Не, Паола — каза момиченцето с насмешка, но прояви търпение и обясни: — Нотите наистина са с тези цветове. Ти, когато пееш, не виждаш ли цветовете?

— Не. Сигурно, защото съм бавачка — каза Паола, — бавачка-глупачка.

— Аз не знам какво е бавачка-глупачка — каза Мадисън, а грейналата усмивка искреше в големите й кафяви очи. — Обаче звучи много смешно.

И двете се засмяха от сърце, Мадисън прегърна Паола през кръста и зарови лице в палтото на младата жена, докато минаваха покрай училището „Уолдорф“, само на пресечка и половина от мястото, където живееше Мадисън с родителите си.

— Събота е — пошепна Мадисън на Паола. — В събота имам право дори да не поглеждам към училището.

Сега паркът беше само на една пресечка, а като видя каменния бордюр, който го обграждаше, Мадисън се развълнува още повече и смени темата.

— Мама каза, че ще ми вземат червен лейкланд териер, когато порасна още малко — довери тя, докато пресичаха булевард „Дивисадеро“. — Ще го нарека Волфганг.

— Какво сериозно име за малко куче — отбеляза Паола, която се беше съсредоточила, за да пресекат улицата безопасно.

Хвърли съвсем бегъл поглед към черния миниван, който пъплеше покрай парка. Скъпите черни коли тип миниван бяха толкова често срещани, колкото гаргите по Пасифик Хайтс.

Паола залюля ръката на Мадисън и малката скочи на тротоара, после изведнъж спря при вида на човека, който изскочи от колата и тръгна бързо към тях.

Мадисън се обърна към бавачката си:

— Кой е този, Паола?

— Какво има? — извика Паола на мъжа, който слезе от вана.

— Проблем вкъщи. И двете трябва незабавно да дойдете с нас. Мадисън, майка ти падна по стълбите.

Мадисън изскочи иззад гърба на бавачката си с вик: