Милдред Пиърс [bg]

— Колко ти плащат?

— Двайсет и пет цента на час.

— И бакшишите са отделно?

— Да.

— Скъпа, ти си луда. От бакшишите ще печелиш по два долара на ден и ще изкарваш… поне двайсет на седмица, а толкова пари не си виждала откакто „Пиърс Хоумс“ фалира. Трябва да го направиш заради себе си. Никой вече не обръща внимание на униформите. А и се обзалагам, че ти седи добре. Освен това, хората правят каквото могат…

— Луси, спри! Ще се побъркам! Ще… — Но като видя как госпожа Геслър я погледна, се стегна и поне се опита да вкара малко логика в гневната си тирада. — Все това ми разправят — хората от трудовите борси, всички — че ставам само да нося униформа и да прислужвам на другите и…

— И може би са прави, поне засега. Опитват се да ти кажат точно това, което и аз. Ти си в тежко положение. Няма нищо лошо да си горда и аз те обичам заради това. Но ще умреш от глад, скъпа. Да не мислиш, че не ми се къса сърцето заради теб? Бих носила у вас всяка вечер печено или шунка или каквото имам, но се боя да не ме намразиш заради това. Просто трябва да приемеш тази работа…

— Знам. Не мога, а въпреки това трябва да го направя.

— Щом трябва, значи трябва, престани да мрънкаш.

— Обещай ми нещо, Луси.

— Каквото кажеш.

— Не казвай на никого.

— Дори на Айк няма да кажа.

— Не ми пука за Айк или какво ще кажат хората. Заради децата е. Не искам никой да знае, за да не се изпусне пред тях. Те не трябва да знаят, особено Веда.

— Ако питаш мен, Веда малко лети в облаците.

— Уважавам я заради това.

— Аз пък не.

— Не я разбираш. У нея има нещо, което си мислех, че аз имам, а сега открих, че не е така. Гордост или каквото там искаш го наричай. Веда за нищо на света не би вършила това, което аз се каня да правя.

— Ах, тази гордост, не бих си мръднала пръста заради нея. Но си права. Веда не би го правила, но сигурно би те оставила така да печелиш за лакомствата й.

— И аз искам тя да ги получава. Не само хляб, но и лакомства.

През шестте седмици, през които търси работа, Милдред почти не се бе виждала с Уоли. Той се отби една вечер, след като децата си бяха легнали, доста й се извинява за думите си и с разкаяние призна, че се е държал като пълен глупак. Тя каза, че няма лоши чувства и го заведе в гостната, макар този път да не си направи труда да пали камината и да му сервира питие. Но когато той седна до нея и я прегърна, тя стана и му произнесе една от онези нейни речи. Каза, че няма нищо против да се вижда с него по всяко време, но като приятел. Миналото си било минало и не бивало да се съживява при никакви обстоятелства. Ако той е съгласен с това, е добре дошъл и на нея наистина ще й е приятно да прекарва времето си с него. Той се възхити на позицията й и заяви, че ако е искрена, то той е напълно доволен от положението.