Милдред Пиърс [bg]

— Трябва да назначите някого! Там е пълна бъркотия! Пълна бъркотия!

Но когато момичетата видяха Милдред и разбраха защо е тук, се събраха и сложиха категорично вето върху кандидатурата й, ако не върнат Анна. Анна, предположи тя, беше момичето, което я бе обслужило и което беше започнало свадата, но тъй като всички очевидно бяха потърпевши от кражбите, я смятаха в известен смисъл за своя представителка и не искаха да я превръщат в изкупителна жертва. Защитаваха тезата си доста шумно, а през това време поръчките се трупаха, но те не спираха да крещят и да ръкомахат. При едно замахване една от тях бутна чиния с клуб сандвич и Милдред я хвана във въздуха. Сандвичът беше напълно съсипан, но тя го оправи със сръчните си пръсти и върна чинията на плота. Готвачът, огромен мъж, когото наричаха Арчи, наблюдаваше тази нейна демонстрация на жонгльорски умения вяло и безстрастно, но когато възстановеният сандвич се върна на плота, леко й кимна. После заудря по печката с цяла длан. Това успя да възвърне тишината, след като всички предишни опити се бяха провалили. Господин Крис се обърна към момичетата.

— Добре, добре.

След като проблемът с Анна беше уреден, хостесата поведе Милдред към съблекалнята, където отключи едно гардеробче и й подаде меню.

— Свали си роклята и докато ти търся униформа, научи менюто, за да не си напълно безполезна. Кой номер носиш?

— Десети.

— Работила ли си в ресторант?

— Не.

— Разучи го добре, особено цените.

Милдред си свали роклята, закачи я в шкафчето и се взря в менюто. Имаше обеди по петдесет и пет и шейсет и пет цента, както и предястия, пържоли, котлети, десерти и газирани напитки, повечето със странни имена, които нищо не й говореха. Колкото й да се съсредоточаваше, всичко й беше като на китайски. След две минути хостесата се върна с униформата й — светлосиня дреха с бели маншети, джобове и якичка. Облече я.

— А това ти е престилката. Оправи си униформата; ще ти я удържим от първата надница — три деветдесет и пет, получаваш я на добра цена и трябва да я переш редовно. И ако не те харесаме, ще ти прибираме по двайсет и пет цента наем за униформата; и те се спират от надницата ти, но няма да я купуваш, освен ако не те назначим окончателно. Плаща ти се по двайсет и пет цента на час, плюс бакшишите.

— И как се казвате, госпожице?

— Айда. А ти?

— Милдред.

Тръгнаха към залата с клиентите и докато минаваха през кухнята, Айда не спираше да й шепне в ухото: