![Милдред Пиърс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/0/mildred-pirs-bg-download.jpg)
Милдред Пиърс [bg]
- Автор: Кейн Джеймс Маллахэн
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-038-2
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милдред Пиърс [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е роман, който веднъж започнат, със сигурност ще бъде завършен, защото в него се долавя дълбокото, бавно просмукване на първичната кал, в която някога са пълзели змии и червеи. Тук няма правила, няма ограничения, нищо друго, освен инстинктивни нужди. Истинска баня на сетивността.“ Ню Йорк Таймс, Бук Ривю
„Никой друг не е успявал по начина, по който го прави Кейн, нито Хемингуей, нито дори Реймънд Чандлър.“ Том Улф
— Но, майко, това е татко.
— Не се преструвай така невинно, че не разбираш какво ти говоря. Знаеше, че нямаш право да казваш това и го знаеше в мига, в който го произнесе, стана ми ясно от нахалното ти изражение.
— Много добре, майко. Да бъде както искаш.
— И престани да говориш по този глупав начин.
— Но ти напомням, че татко не беше толкова стиснат, когато той черпеше тук. Нещата в тази къща доста са се променили, и, уви, не за добро. Все едно селяндури са я овладели.
— Ти изобщо знаеш ли какво е селяндур?
— Селяндур е… много лошо възпитан човек.
— Понякога се чудя, Веда, дали изобщо имаш някакъв разум.
Веда излезе, а Милдред мрачно заподрежда таблата, като се чудеше защо дъщеря й толкова лесно я поставя в отбранителна позиция и успява така да я нарани.
Пиенето на алкохол беше весел ритуал още от времето на домашно приготвения джин. Бърт наливаше първо две чисти питиета за децата и започваше да цъка с език какви пияници ще станат и да се пита накъде върви младото поколение. След това сипваше две силно разредени, в които имаше може би по две капки алкохол. Добавяше лед и сода, поставяше чашите на подноса и предлагаше на всеки да си вземе. Но с едно очарователно извъртане, Милдред никога не разбираше как го прави, все успяваше да поднесе на децата силно разредените питиета, а на него и жена му — чистите. И този път направи сръчно този трик, а момичетата, въпреки че наблюдаваха много внимателно и съсредоточено, пак не успяха да грабнат чашите, които се предполагаше, че са за тях. Когато напитките бяха с почти един и същ цвят, номерът винаги минаваше. Бърт казваше на дъщерите си, че са получили това, което трябва, и тъй като всички чаши миришеха на хвойна, обикновено се примиряваха. Тази вечер размяната стана гладко, както обикновено, но цветът на скоча издаде измамата. Той се оплака, че е уморен и има нужда от малко повдигане на духа и те се съгласиха да приемат разредените питиета. Той сложи едната чаша с чист скоч пред Милдред, а другата взе за себе си.
След края на ритуала всяко дете се наслаждаваше на питието си по различен начин. За Веда това бе повод да издаде малкото си пръстче, да отпива елегантно и да се прави на дама. Сграбчи възможността да говори превзето и започна да затрупва баща си с надменни въпроси за „ситуацията“. Той отговаряше сериозно и обстойно, защото смяташе питанията на Веда за признак на висок интелект. Каза, че нещата изглеждали доста зле за известно време, но сега виждал ясни признаци за подобрение и вярвал, че „скоро ще преминем билото“.
За Рей пък това бе възможност „да се напие“, както тя се изразяваше, и го направи с огромен ентусиазъм. Щом изгълта половината си газирана вода, скочи и започна да се върти в средата на стаята, като не спираше да се смее с пълно гърло. Милдред й взе чашата, а момиченцето се въртя, докато се замая и падна на земята, преизпълнено с щастие. На Милдред винаги й засядаше буца на гърлото, когато започнеше този дивашки танц. Смътно й се струваше, че трябва да спре дъщеря си, но тя бе толкова доволна, че сърце не й даваше. Този път, докато я гледаше, в очите й напираха сълзи и забрави за скоча. Веда, която вече не беше център на вниманието, каза:
— Лично аз смятам тази излагация за отвратителна.
Рей премина на следващата фаза. Баща й я беше научил на едно стихче, в което се разказваше за следното:
Но когато Рей рецитираше стихотворението, настъпваха известни промени. Думата „зверове“ не й беше по силите и така се получаваше „при змейовете и птиците“. Беше й трудно да произнесе „кестенявата“, така че бабуинът получаваше кожух от „кестен и тинтява“. А „фауна“ така сладко й пълнеше устата, че я повтаряше многократно: „фауна-фауна-фауна-фауна“ — мислейки си, че е някакво много интересно животно. Докато декламираше, баща й си свали колана и затъкна токата в яката на тила си, свободният му край преметна над главата си, започна да реве, застанал на четири крака — стана много убедителен слон. Рей взе да го обикаля, като все повече се приближаваше с всеки следващ стих. Когато беше почти до него и вече бе подръпнала два-три пъти хобота му, той кихна няколко пъти и се строполи. Отвори очи, но Рей вече никаква не се виждаше. Той изпадна в паника какво се е случило с нея, надникна в камината и извика силно през комина: