Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Сякаш дяволът го бе поставил там, друг надпис, напечатан с едри черни букви върху флуоресцентна хартия с цвят на пламък, привлече погледа му:
Пърс свърна през вратата бързо, преди съвестта му да има време да реагира. Оказа се в дискретно затъмнено, покрито с килим фоайе. Един мъж зад бюро го поздрави любезно.
— Формуляр за членство, сър? Само три паунда.
Пърс записа името на Филип Суолоу.
— Това се казва съвпадение, господине! — каза мъжът с приятна усмивка. — Вече имаме записан един г-н Филип Суолоу. Онази врата ето там, моля.
Пърс бутна тапицираната врата и влезе в почти абсолютна тъмнина. Спъна се, залитна към една стена и остана притиснат до нея за миг, докато зрението му се приспособи. Въздухът беше пълен със странни шумове, някаква смесица от тежко дишане, сподавени викове, затруднено издишване, стенене и пъшкане, като от измъчвани души. Слаба светлина го насочи напред, през завеса, край ъгъл, и той се намери в задната част на малка зала. Шумът стана по-силен от преди, но все още бе много тъмно и невъзможно да се види друго, освен трепкащите картини на екрана. Трябваше му известно време, за да осъзнае, че това, което вижда, е гигантски увеличен пенис, който влиза и излиза от гигантска вагина. Кръвта се втурна към лицето му и към една друга част от анатомията му. Приведен напред, затътри крака надолу по пътеката между столовете, като напразно се взираше към едната и другата страна за празно място. Картината на екрана се смени, едрият план отстъпи на по-широка и по-дълбока перспектива и стана ясно, че притежателката на вагината е поставила друг пенис в устата си, а собственикът на първия пенис е поставил езика си в друга вагина, чиято притежателка на свой ред е сложила пръст в нечий си задник, пенисът на който бе не се знае вече в коя поредна вагина; и всички се движеха трескаво, като бутала на адова машина. Не, това не беше Кийтс. Всичко това тук бе недостижимо далеч от размяната на аромати между виолетка и роза.
— Сядай, по-живо! — изсъска някой в обкръжаващата тъмнина.
Пърс слепешком опипа за стол, но ръката му попадна на подплатено рамо и беше изблъскан с ругатня. Стенанията и пъшканията нараснаха до кресчендо, буталата подскачаха все по-бързо и бързо и Пърс установи, че за негов срам си е изцапал панталона. Капки пот потекоха от веждите му и замъглиха погледа му. Когато за един халюцинаторен момент му се стори, че на екрана, между две яки космати бедра се мерна лицето на Анджелика, Пърс се обърна и втурна вън от това място, сякаш бягаше от пъклена яма.
Мъжът зад бюрото вдигна глава сепнато, когато Пърс се катапултира във фоайето.
— Прекалено питомно за вас? — каза той. — Не можете да си получите парите обратно, съжалявам. Опитайте следващата седмица, очакваме едно ново датско парче.
Пърс сграбчи мъжа за реверите и го издърпа до средата на бюрото.
— Ти си виновен, че оскверних образа на жената, която обичам — изсъска той.
Мъжът пребледня и вдигна ръце с жест на човек, който се предава. Пърс го отблъсна назад към стола му, излезе на бегом от киното, пресече улицата и влезе в католическата църква.
Една лампа гореше над изповеднята, на която пишеше: „Отец Финбар О’Мали“ и само след няколко минути Пърс бе разтоварил съвестта си и получил опрощение.
— Бог да те благослови, чадо — каза в заключение свещеникът.
— Благодаря, отче.
— Ти, впрочем, не идваш ли от Майо?
— Да, от там.
— Аха, разпознавам говора от Майо. Аз самият съм от западните части — въздъхна той зад телената решетка. — Това е ужасен, грешен град, не е за младо ирландско момче да бъде захвърлено само тук. Какво ще речеш например за репатриране?
— Репатриране? — каза Пърс неразбиращо.
— Да, да. Аз разполагам с фонд за подпомагане на ирландски младежи, които пристигат тук да търсят работа, но променят решението си и искат да се върнат у дома. Нарича се Фонд за обратна емиграция „Прискръбна Света Богородица“