Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— О, аз само гостувам тук, утре си заминавам за Ирландия.
— Имаш ли билет?
— Да, отче.
— Тогава успех с божията помощ. Отиваш на по-добро място от това, така да знаеш.
Когато Пърс се върна в Университета, беше следобед и участниците в Конференцията бяха заминали на автобусна обиколка по литературните забележителности на региона. Пърс взе вана и поспа няколко часа. Събуди се с чувство на ведрост и чистота. Беше време да отиде в бара за пийване преди вечеря.
Участниците се бяха върнали от обиколката, която се бе оказала не много успешна: собствениците на дома, в който Джордж Елиът е прекарал детството си, не били предупредени навреме и не ги пуснали вътре, така че трябвало да се задоволят с въртене в кръг из градината и притискане на лица по прозорците. След това, къщата на Ан Хатауей се оказала затворена за ремонт, а накрая автобусът се развалил точно пред Кенилуърт по пътя за Крепостта, а пътната помощ дошла чак след час.
— Няма значение — каза Боб Бъсби, като се движеше сред недоволните участници в бара. — Все пак ни очаква средновековния банкет.
— Дано Бъсби знае какво прави — Пърс чу Филип Суолоу да казва. — Не можем да си позволим още една издънка — каза той на един мъж в доста мазен тъмносив костюм, когото не беше виждал преди.
— За какво става дума? — каза мъжът, който държеше тлееща цигара в една ръка и голям джин с тоник в другата.
— В града има едно място, наречено „Веселата стара кръгла маса“, където се провеждат тези уж средновековни банкети — каза Филип Суолоу. — Аз самият не съм ходил, но Бъсби ме увери, че е добро забавление. Той е уредил тамошния състав да участва тази вечер. Те имат трубадури, доколкото разбрах, и медовина и…
— И млади слугини — обади се Пърс.
— Виж ти — каза мъжът в тъмносивия костюм, като погледна Пърс със замъглени от дима очи и го възнагради с жълтозъба усмивка. — Наистина звучи забавно.
— О, здравей, Макгаригъл — каза Филип Суолоу без ентусиазъм. — Познаваш ли Феликс Скинър от „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“? Моите издатели. Не че професионалното ни сътрудничество е било особено печелившо за която и да е страна — заключи той с пресилена веселост.
— Е, имало е и дребни разочарования — съгласи се Скинър с въздишка.
— Само сто шейсет и пет продадени броя цяла година след публикацията — каза Филип Суолоу обвиняващо. — И нито един отзив.
— Знаеш, че всички ние я смятаме за абсолютно-супер книга — каза Скинър. — Просто няма голям пазар за Хазлит тези дни. А съм сигурен, че отзиви ще излязат скоро в научните списания. Боя се, че седмичниците не обръщат достатъчно внимание на литкритиката както преди.
— Защото голяма част от нея не става за четене — каза Филип Суолоу. — Аз не мога да я разбера, та как да очакваш обикновените хора да я разбират? Точно това казва моята книга. Точно затова я написах.
— Знам, Филип, ужасно несправедливо е — каза Скинър. — Каква е вашата област, мистър Макгаригъл?
— Имам разработка върху Шекспир и Т. С. Елиът — каза Пърс.
— Аз щях да ти помогна за нея — намеси се Демпси. — Той току-що бе влязъл в бара с Анджелика, от прекрасния вид на която сърцето му направо спря: кафтан от плътен памук с цвят на вино и втъкана тъмнееща фигурална шарка от други наситени цветове, които леко пробляскваха. — Това е просто идеално за компютърна обработка — продължи Демпси. — Само да прехвърлиш текста на лента и можеш да накараш компютъра да изброи всяка една дума, фраза или синтактична конструкция, които са общи за двамата автори. Можеш прецизно да измериш влиянието на Шекспир върху Т. С. Елиът.
— Но моята дисертация не е за това — каза Пърс. — Тя е за влиянието на Т. С. Елиът върху Шекспир.
— Това звучи съвсем по ирландски, ако мога така да се изразя — каза Демпси с неприлично висок смях. Малките му очички неспокойно се завъртяха в търсене на подкрепа.
— Виж какво, това, което се опитвам да кажа — каза Пърс, — е, че ние неизбежно четем Шекспир през лещите на поезията на Т. С. Елиът. Искам да ви попитам, кой може днес да чете „Хамлет“, без да мисли за „Пруфрок“? Кой може да слуша речите на Фердинанд от „Виелица“, без да се сети за „Огнената проповед“ от „Безплодна земя“?
— Я виж, това звучи доста интересно — каза Скинър. — Филип, стари приятелю, дали не бих могъл евентуално да пийна още едно от същото? — като постави празната си чаша в ръката на Филип Суолоу, Феликс Скинър дръпна Пърс настрани. — Ако още не си уредил публикацията на тази дисертация, ще бъда много заинтересован да я погледна — каза той.
— Тя е само за магистърска степен — каза Пърс с насълзени от дима на цигарата му очи.