Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Няма значение, библиотеките изкупуват почти всичко за Шекспир и Елиът. Да ги получат наведнъж под едно заглавие ще бъде кажи-речи неустоимо за тях. Ето картичката ми. А-а, благодаря, Филип, за твое здраве… Виж, съжалявам за „Хазлит“, но мисля, че най-добре ще е да я отчетем като натрупване на опит и да опитаме отново с някоя по-актуална тема.
— Но аз загубих осем години за написването на тази книга! — каза жално Филип Суолоу, докато Скинър го потупваше успокояващо по рамото, посипвайки каскада от сива пепел по гърба на костюма му.
Сега барът беше препълнен с участници, които пиеха с възможно най-голяма скорост, за да се приведат в подходящо настроение за банкета. Пърс с усилие си проби път през навалицата до Анджелика.
— А на мен ми каза, че дисертацията ти е за влиянието на Шекспир върху Т. С. Елиът — каза тя.
— Точно така е — отговори той. — Обърнах го наопаки в моментно хрумване, просто за да поставя този Демпси на мястото му.
— А всъщност, идеята е даже по-интересна.
— И сега май ще се наложи да се заловя с работа по нея — каза Пърс — Харесва ми роклята ти, Анджелика.
— Реших, че това е най-средновековното нещо, което съм си донесла — каза тя с блясък в тъмните очи. — Макар да не мога да гарантирам, че ще се плъзга с шумолене към коленете ми.
Намекът го прониза с тръпка на желание, мигновено разбивайки „непоклатимия му устрем към праведност“. Той разбра, че нищо не е в състояние да го възпре от осъществяване на бдението в стаята на Анджелика тази вечер.
Пърс нямаше намерение да сяда до Анджелика на вечерята, тъй като смяташе, че повече би подхождало на духа на романтичния сценарий да я гледа отдалеч. Но не му се искаше и Робин Демпси да седи до нея и го задържа в бара със сериозни въпроси за структуралистичната лингвистика, докато другите се изнасяха към трапезарията.
— Съвсем просто е наистина — каза Демпси нетърпеливо. — Според Сосюр не връзката на думите с нещата им дава възможност да ги означат, а връзките им една с друга, накратко — различията между тях. „Котка“ означава котка, защото звучи различно от „китка“ или „лодка“.
— Същото значи е с „Дарекс“, „Фарекс“ и „Екслекс“? — попита Пърс.
— Това не е типичен пример — каза Демпси с известна подозрителност в близко разположените си очички, — но — да.
— Сигурно не се смятат вариантите на местните говори — каза Пърс.
— Виж какво, нямам време да ти обяснявам сега — каза Демпси раздразнено и тръгна към вратата. — Викат ни за вечеря.
Пърс си намери едно небиещо на очи място в трапезарията, полускрито от погледа на Анджелика с колона. Не беше кой знае каква жертва да бъде настрани от това празненство. Медовината имаше вкус на хладка вода със захар, средновековният порцион се състоеше от пържено пиле и сварени необелени картофи, всичко това без удобството на ножове и вилици, а младите слугини бяха обичайните сервитьорки от Мартино Хол, които бяха подкупени или изнудени да облекат дълги рокли с дълбоки деколтета.
— Не ме гледайте, сър — примоли се русокосата служителка на Пърс, докато му сервираше пилешки бутчета. — Ако така са се обличали през Средните векове, мога само да кажа, че сигурно са хващали много неприятни пневмонии.
В единия край на трапезарията върху подиум стояха двама комедианти от кръчмата „Веселата стара кръгла маса“, които ръководеха празненството; единият — облечен като крал, а другият — като шут. Кралят имаше акордеон, а шутът — комплект барабани, като и двамата разполагаха с микрофон и усилвател. Докато сервираха храната, те забавляваха вечерящите с шеги за зали и тронове, пееха нецензурни балади и окуражаваха вечерящите да се замерват с хлебни топчета. Правилото на двореца беше, че който желае да напусне залата, трябва да се поклони с реверанс на краля, а когато го правеше, шутът надуваше един инструмент, който издаваше силен пръдлив звук. Пърс се измъкна от залата, докато медиавистът от Аберистуит беше унижаван по този начин. Анджелика, седнала между Феликс Скинър и Филип Суолоу в другия край на залата, за миг му се усмихна и леко помаха с пръсти. Тя не беше докосвала храната в чинията си.
Пърс се измъкна крадешком от Мартино Хол към Лукас Хол, вдишвайки дълбоко студения нощен въздух и с поглед към трепкащото отражение на луната в изкуственото езеро. Кралят и шутът тъкмо бяха започнали поредната песен с мощно усилени дрезгави, режещи гласове и мелодията й го преследваше:
Лукас Хол беше пуст. Пърс леко изкачи стълбите и мина по коридора, като търсеше стая 231. Вратата й беше отключена. Не светна лампата, тъй като в стаята влизаше достатъчно светлина през ветрилообразното стъкло над вратата, а и луната грееше през открития прозорец. Откъси от песента продължаваха да се разнасят от нощния бриз: