История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Първи елините успяват да пробият тази невидима бариера. В резултат от това тяхната архитектура, философия, наука, литература, всички останали изкуства, познания и занаяти претърпяват невиждан дотогава възход. Някои учени се опитват да ни убедят, че този безпрецедентен успех се дължи на някакво превъзходство на гръцкия ум, душевност, раса или култура, на някаква по-изтънчена чувствителност относно връзката на човека с природата. Само че историята не предлага никакви доказателства, че гърците наистина заемат някакво специално място сред останалите народи на древния свят. Единственото им предимство произтича от факта, че техни съседи са лидийците — народът, изобретил парите. За разлика от другите си съседи — финикийците и персите, които до този момент вече притежават сложни обществени системи, непознаващи парите — гърците по времето на лидийското царство са все още недооформена цивилизация, а възприемането на парите им дава мощен тласък напред, с което далеч изпреварват останалите народи в региона. Гърция е първата цивилизация, преобразена от парите, но не след дълго е последвана и от други, които претърпяват подобни исторически трансформации.
Човекът е изнамерил много различни начини да внесе ред във феноменологичния поток на битието, но парите са един от най-важните. Парите са чисто човешко изобретение, доколкото представляват една метафора — нещо, което се използва вместо нещо друго. Това метафорично свойство позволява на човешките индивиди да устроят живота си по невероятно сложни начини, недостъпни преди изобретяването на парите. То придава на парите ролята на фокус в организацията на смисъла на живота. Парите представляват един безкрайно разширяем начин на структуриране на стойности и обществени отношения — лични, политически, религиозни, а също така търговски и икономически.
Навсякъде, където са достигнали парите, са се създали пазарни отношения. Парите носят със себе си една нова градска среда, при която център на града, на населеното място се явява пазарният площад, а не дворецът на владетеля. Обменът на стоки предполага нови търговски пътища по суша и море от един център до друг; постепенно Гърция била оплетена в цяла мрежа търговски артерии, свързващи нейните градове-държави с населените места на съседните земи.
Тази нова обществена тъкан, основана на търговията и парите, породила нова политическа система. Филип Македонски видял в нея възможност да обедини всички тези взаимно свързани точки в една единна държава под своя власт. Неговият син Александър разширил границите на тази държава, завладявайки части от света, все още невключени в зоната на новата търговска култура. По пътя на своите завоевания Александър основал нови търговски градове, често носещи неговото име, чрез които покорените земи трябвало да се присъединят към все по-разширяващия се свят на неговата империя. В Египет той основал град Александрия на средиземноморското крайбрежие, който трябвало да служи като предмостие на гръцките търговци към ревниво пазените богатства по поречието на Нил.
Благодарение на Александър гръцкият станал световен език на търговията. В делтата на Нил, на остров Сицилия, по крайбрежието на Тунис, в древните градове на територията на днешен Израел — навсякъде търговците проговорили на гръцки.
Гръцкият, говорен по пазарищата на Иберийския полуостров и Палестина, не приличал твърде на класическия гръцки на Платон и Аристотел, а още по-малко на езика на Омир. Търговците използвали силно опростена, разговорна форма на „пазарен гръцки“, но дори този осакатен език се оказал способен да изрази идеи, далеч надхвърлящи потребностите на търговския обмен. Пазарните градове по Средиземноморието се превърнали в средища на нови идеи, във форум на религиозни проповеди и дискусии. Последователите на Исус използвали опростения пазарен гръцки, за да разпространяват учението му от едно пазарище на друго. Негови ученици проповядвали на пазарните площади в световни градове като Ефес, Йерусалим, Дамаск, Александрия и Рим. Записани на същия простонароден пазарен гръцки език — наричан от някои „Божия гръцки“, техните притчи се превърнали в Новия завет.
Гръцкият, говорен по пазарищата на Иберийския полуостров и Палестина, не приличал твърде на класическия гръцки на Платон и Аристотел, а още по-малко на езика на Омир. Търговците използвали силно опростена, разговорна форма на „пазарен гръцки“, но дори този осакатен език се оказал способен да изрази идеи, далеч надхвърлящи потребностите на търговския обмен. Пазарните градове по Средиземноморието се превърнали в средища на нови идеи, във форум на религиозни проповеди и дискусии. Последователите на Исус използвали опростения пазарен гръцки, за да разпространяват учението му от едно пазарище на друго. Негови ученици проповядвали на пазарните площади в световни градове като Ефес, Йерусалим, Дамаск, Александрия и Рим. Записани на същия простонароден пазарен гръцки език — наричан от някои „Божия гръцки“, техните притчи се превърнали в Новия завет.