История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
След хиляди години на централизирани трибутарни империи възникването на пазарния площад по време на елинската цивилизация променя завинаги историята на света. Всяка велика цивилизация преди елинската се основава на политически съюз и власт, подкрепена от военна мощ. За разлика от тези цивилизации обединена Елада се ражда от пазара и търговията. Елинската цивилизация е цивилизация от качествено нов вид.
Богатството, генерирано от търговия, води до увеличаване на свободното време на атинския елит, създавайки предпоставки за разнообразен градски живот, за стремеж към смислени и обогатяващи личността занимания като политика, философия и спорт, за развитие на изкуствата и организиране на празници и пирове. Никога преди в историята такова огромно богатство не било притежание на толкова много хора; при това атиняните не обръщали голямо внимание на луксозните стоки, а предпочитали да насочват парите и вниманието си към осмисляне на свободното си време. Модерните учени и днес проучват и черпят от богатото интелектуално наследство на думи, мисли и идеи, завещано ни от елинската цивилизация, от чиято епоха датират основни академични дисциплини като история, природни науки, философия и математика.
Появата на паричната система и на нейния брат — публичния пазар, налага нов вид умствена дисциплина на човешките същества. Много преди човек да изпита потребност от азбука и грамотност, пазарът го принуждава да се научи да брои и смята. Хората се видели принудени да сравняват величини, които никога преди не били сравнявани. Днес ни е трудно да си представим как е разсъждавал човекът в допаричната епоха, тъй като ние сме привикнали поначало да мислим за нещата около нас в групи, количества и категории.
Броенето се появило много преди парите, но извън чертите на града то имало твърде ограничено приложение. Наистина, един добър пастир трябвало да може не само да преброи кравите или овцете си, но и да ги отличава една от друга по вида, характерното мучене и по отпечатъците от копитата им. Не било достатъчно да знае, че една крава липсва; нужно било да се досети коя точно. Познавайки конкретно липсващата крава, нейното развитие и навици, пастирът можел да предположи с доста голяма точност дали тя е изостанала назад, избързала напред, скрила се е в храстите да ражда или се е отбила до ручея за една последна глътка вода. Така знаел къде да я търси и можел да си я познае, ако случайно я види в чуждо стадо.
Използването на числа и броене, на прости аритметични действия и абстрактно пресмятане поставя началото на една тенденция към рационално мислене, каквато не съществува в нито една човешка общност, непознаваща парите. Това не значи, че парите са направили хората по-умни; те просто ги накарали да мислят по нов начин, в числа и количествени еквиваленти. Мисленето става много по-малко образно и много по-абстрактно.
През голяма част от човешката история религията прибягва до легенди и ритуали, за да въздейства на човешките емоции: страх от неизвестното, желание да се контролира невидимото, стремеж към вечен живот или към някакво друго благо, недостижимо на този свят. Политическите институции също търсят начин да въздействат на човешките емоции чрез насаждане на подозрителност към непознатите, към чужденците или към собствените управници. За разлика от всичко това парите и институциите, изградени върху тях, въздействат главно върху интелекта, а не толкова върху емоциите. Парите и паричната култура възпитават у хората един определено логичен и рационален мисловен процес, какъвто не се наблюдава в резултат на други човешки творения. Както заявява германският философ Георг Зимел в своя труд „Философията на парите“:
„Самата идея, че животът се основава принципно на интелекта и че интелектът се приема в практическия свят като най-ценната от нашите умствени енергии, върви ръка за ръка с развитието на паричната икономика.“
С развитието на една икономика, основана на парите, древните елини променят самия начин на мислене на хората, тяхното отношение към света. Този нов мироглед поражда качествено нови видове интелектуални занимания. Зимел пише:
„Професионални класи, чиято сфера на продуктивност се намира извън същинската икономика и които са съставени от хора, занимаващи се с определен род умствена дейност — учители, писатели, художници, лекари, учени и държавни служители, — могат да възникнат единствено в условията на паричното стопанство.“