История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Рим успял да развие най-сложната и усъвършенствана икономика от всички антични империи. Само няколко века след отсичането на първите метални монети в Лидия гърците разпространили паричната икономика из цялото Средиземноморие. От своя страна римляните я пренесли до най-отдалечените краища на Южна и Западна Европа. Както никой друг преди тях, римляните завладели необятни територии, които организирали в една качествено нова икономическа система, основаваща се на богатите традиции на древни империи, но усъвършенствана с революционните елементи на паричното и пазарното стопанство.
Рим представлявал първата световна империя, основаваща се изцяло на парите. Докато традиционните империи като Египет и Персия отхвърляли парите в полза на държавната власт като основен организиращ принцип, Рим не само насърчавал използването на пари, но и организирал всичките си дела около този нов вид стока.
Римската империя достигнала икономическия си апогей някъде около управлението на Марк Аврелий. За пръв път в историята цялото Средиземноморие и големи части от прилежащите три континента се намирали под единното управление на римския император. Обединението означавало политическа закрила и безопасност, а оттам и оживление в търговията. Обединението означавало също така и стандартизация на стоките, мерките и теглилките, както и увеличаване на видовете и качеството на парите в обръщение на пазара.
До голяма степен икономическият възход на Рим се осъществил през републиканската ера, преди възкачването на Юлий Цезар на престола начело на дългата династия римски императори. Както Цезар, така и ранните му приемници си давали ясна сметка за решаващата важност на търговията и пазарите за укрепване на тяхната власт; въоръжени с това знание, те съумели да запазят и дори да доразвият някои от постиженията на републиката. Въпреки търговските успехи през ранния период на Империята по-късните императори не проявявали почти никакъв интерес към развитие на търговията, сякаш не разбирали напълно нейното значение. За тях източници на слава били военните завоевания; богатството си дължали повече на бруталността на своите военачалници, отколкото на умението на римските търговци. Доколкото империята продължавала да се разширява, императорът присвоявал цялото богатство на новозавладените земи, с които издържал армията, изплащал заплатите на държавните служители и финансирал всякакви начинания, каквито му идвали наум. След всеки успешен военен поход в столицата пристигали нови товари злато и сребро, плячкосани от покореното население, както и върволици роби за Продан по пазарищата. От завоеванията империята се снабдявала и с нови войници, които бивали набързо обучавани и хвърляни в бой срещу поредния враг.
За разлика от Атина и Сардес, Рим не произвеждал почти нищо, нито пък играел роля на важно търговско средище. Рим просто внасял богатство; веднъж влязла в столицата, една стока повече не я напускала. Както пише Хърбърт Уелс в „Контурите на историята“, Рим представлявал „политическа и финансова столица… един град от нов тип. Рим получавал печалби и налози, а не давал нищо в замяна“.
Рим открил едно ново приложение на парите — не само във вид на данъци и богатство, към каквото се стремели и предишните цивилизации, а като средство за спекулативна търговия, за купуване и препредаване на земи, с което се издържала новата военна класа, основен съперник и дразнител на традиционните патриции. Както пише Уелс: „Парите бяха нещо ново в човешкия опит, нещо диво и необуздано. Стойността им се движеше в непредвидимо широки граници. Периоди на изобилие се редуваха с периоди на недостиг на пари. Хората предприемаха лукави и недодялани мерки за обуздаване на парите чрез презапасяване, за повишаване на цените чрез внезапно пускане в обръщение на големи количества метал…“
Римските императори не съставяли държавен бюджет; някои от тях били спестовни, но повечето похарчвали моментално всичко, което им попаднело в ръцете. Със завладяването на всяка поредна провинция или царство настъпвал временен скок в приходите на империята, а оттам и в разходите. С покоряването на Пергамското царство през 130 г. пр.н.е. държавните разходи се удвоили — от 100 милиона на 200 милиона сестерции (една сестерция се равнявала на четвърт денарий). Към 63 г. пр.н.е. след разграбването на Сирия, бюджетните разходи нараснали до 340 милиона сестерции; същата тенденция се проявявала и след завладяването последователно на Египет, Юдея, Галия, Испания, Асирия, Месопотамия и на много други земи по Средиземноморието. Интересно е да се знае, че самата издръжка на държавния апарат за пръв път надхвърлила един милион сестерции по време на управлението на Август, когато Рим достигнал своя зенит. След смъртта на Август е практически невъзможно да бъдат изчислени сумите, прахосани от неговите приемници Калигула, Клавдий и Нерон за безсмислени военни походи, показно строителство или просто за задоволяване на личните им прищевки.