История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Повечето елински мислители и писатели не притежават големия опит на Ксенофонт в светските и военните дела, нито интереса му към финансовите дейности. Отношението на голяма част от елинските учени, включително на Платон и неговия ученик Аристотел, към парите и пазара издава явно неразбиране на тази материя и поради това известен страх и враждебност към нея.
Платон — този неуморен блюстител на морала — си поставял за цел пълното премахване на златото и среброто, както и на чуждестранните пари. Според неговия труд „Законите“ истинските пари, изработени от благороден метал, трябвало да се заменят с някакви монети без собствена стойност, нещо като жетони или държавни знаци, с които търговците просто да си водят сметка за сключените сделки. Всеки завърнал се от задгранично пътешествие трябвало да предава още при слизането си от кораба всякакви чуждестранни пари на граничните власти. Според Платон честният човек никога не може да бъде богат, доколкото с безчестие винаги се забогатява по-лесно, отколкото с добродетелност. Оттук следва, че колкото по-богат е един индивид, толкова по-малко честен и добродетелен може да се очаква да е. Освен това Платон призовавал към наказание за всеки, дръзнал да продаде за печалба земята или дома, който притежава.
Предложенията на Платон за регулиране на пазара може да ни изглеждат доста крайни дори в един век на строго икономическо планиране. В Книга VIII на „Законите“ например той пише, че пазарът трябва да се наблюдава от стражи, готови да накажат всеки, нарушил правилата на търговията — а правила според него имало предостатъчно. В допълнение към определен брой квартални търговци на дребно Платон бил склонен да разреши да се провеждат три пазара месечно — по веднъж за всеки основен вид стоки, така че на всеки десет дни хората да се запасяват с нужните им количества от дадена стока до следващия пазар. Първият пазар щял да бъде за зърно, вторият, след десет дни — за напитки, третият за роби, добитък и промишлени стоки като щавени кожи, тъкани и облекло.
Макар да не споделял тоталитарните наклонности на Платон, Аристотел също имал някои неконвенционални идеи по отношение на пазарните механизми. Той например не приемал, че всички купувачи на пазара трябва да плащат еднаква цена за едни и същи стоки. Струвало му се напълно в реда на нещата от богатите да се вземат повече пари, отколкото от бедните. Според Аристотел пазарът не почивал на безлични обективни принципи, а на лични взаимоотношения между продавач и купувач. Изходът от сделката трябвало да се определя от относителния статут на участниците в нея, а не от стойността на стоката. Аристотел смятал, че целта на пазара не е само в обмена на стоки, а в задоволяване на човешката алчност. Ето защо пазарът, който удовлетворявал първични и по същество погрешни човешки инстинкти, трябвало да се наблюдава от властите. Действието на икономическите механизми трябвало да протича по начин, направляван от волята на личността, а не от стихийните пазарни сили. Макар Аристотел да бил напълно способен на абстрактно мислене, трудовете му издават вътрешната борба на човек, опитващ се да вникне в новите и тайнствени за него явления на пазара и парите.
Преди изобретяването на парите във вид на монети историята изобилства с примери на цивилизации в различни краища на земята, говорещи на различни езици и почитащи различни богове, при които се проявява практически един и същ механизъм. Независимо дали става въпрос за древните египтяни или ацтеки, за хититите или вавилонците, за жителите на Крит или за тайнствените племена на Мохенджо-Даро, може да се каже, че всички те достигат приблизително едно и също равнище на цивилизованост. Сякаш всеки един от тези народи по пътя на развитието си се сблъсква с някаква невидима стена, в която се спира, без да може да я пробие. Всички те развиват своя самобитна архитектура и религия, наука и търговия, поезия и музика до определена степен — до момента, в който развитието им спира и оттам нататък настъпва упадък.