История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Древните хора бързо открили, че парите се явяват удобен заместител на различни услуги и налози, дължими на политическата или религиозната власт. Вместо да дава на господаря част от реколтата си, селянинът просто плащал съответния данък. Вместо да носят чували с храна в храма, богомолците започнали да правят парични дарения. Дори богослужението започнало да се пресмята в парично изражение. Боговете вече не искали първите класове от нивата или първото грозде от лозата, или първото агне, родено напролет. Боговете — или по-точно жреците — се задоволявали с пари.
Стойността на едно произведение на изкуството или музикално изпълнение можела да се пресметне също толкова лесно в пари, колкото и стойността на една коза или ябълка. Дори правосъдието се превърнало в парична дейност. Вместо да се разплащат око за око и зъб за зъб, хората започнали да понасят парични наказания — глоби — за престъпленията си. Парите проникнали в семейния живот и в наследствените отношения посредством зестри, откупуване на девойки за женене, парични компенсации при развод и парични завещания при смърт на родител или брачен партньор.
Чрез бързата монетаризация на стойността почти всичко можело да се изчисли в паричен еквивалент. Парите се превърнали в универсално мерило за стойност. По този начин възникнала една система споделени стойности, по която се изчислявала продажната цена на всичко — от самун хляб до поема, от едночасова сексуална услуга до едногодишни данъци, от агнешки бут до едномесечен наем. С въвеждането на една опростена система на остойностяване всяко нещо си отишло на мястото.
Въвеждането на металните пари имало незабавен и огромен по мащабите си ефект върху политическата система и разделението на властта. Някои дълго стаявали напрежения в древногръцкото общество ясно проличали при промените в законодателството, направени през 594—593 г. пр.н.е. от великия законотворец Солон. По негово време в различни слоеве на обществото били натрупани такива огромни дългове, че Солон премахнал продаването в робство на неизправни длъжници, като при това отменил всички текущи задължения, за да може икономическата и финансовата система да започне начисто. През изминалите оттогава хилядолетия множество политици се опитват да приложат същата стратегия, но отмяната на дълговете носи само краткосрочно облекчение на политическата ситуация, а проблемът със задлъжнялостта много скоро се възвръща с пълна сила.
Най-радикалната от Солоновите реформи обаче се изразява в премахване на традиционното изискване само мъже от благороден произход да могат да се кандидатират за изборни длъжности. По този начин парите довели до политическата либерализация на Атина, при която на мястото на благородния произход като задължително условие за участие в управлението на държавата бил въведен имотен ценз. За времето си това била извънредно демократична реформа, при която парите спомогнали за демократизирането на самия политически процес чрез премахване на старата аристокрация, основаваща се на наследствени права, кланови връзки и унаследяеми постове.
Демокрацията като практика възниква в онези градове-държави като древна Атина, където има силно пазарно стопанство, основано на стабилна местна валута. От всички елински градове Спарта била тази, която най-силно се съпротивлявала на въвеждането на парите и пазара, респективно на демокрацията. Според легендата управниците на Спарта позволявали употребата единствено на железни пръчки и върхове на стрели като разменно средство; това давало възможност за известна форма на вътрешна търговия, която по никакъв начин не надхвърляла рамките на града-държава. Спарта започнала да произвежда свои монети едва през трети век пр.н.е.
С разцвета и бурното разпространение на търговията елините изградили множество нови храмове, обществени сгради, академии, стадиони и театри, като успоредно с това създали великолепно изкуство, философия, драма, поезия и наука. Центърът на античния гръцки град бил не дворецът на царя, нито крепостта на армейския гарнизон, нито дори храмът на бога покровител. Общественият живот в Елада бил съсредоточен в агората — пазарния площад. Елинската цивилизация била по същество търговска.