Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Видът на авантюриста и спокойната му и самоуверена реч направили голямо впечатление на Виндишгрец. И ето че той се свързал с началника на политическата полиция Надоши, известен палач на унгарските революционери, с военния министър граф Чаки, с министър-председателя граф Телеки, с директора на Държавния военен картографски институт генерал Геро и с други видни държавни служители и заедно определили мерките по безопасността и организацията на „работата“.
Струва ни се, че ако някой се обърнел с предложение да участвува във фалшифицирането на пари към който и да е обикновен унгарец, той щял да помъкне „изкусителя си“ към полицейския участък. Но нека читателят не забравя, че тези събития са станали в буржоазна Унгария през 20-те години, когато управляващата върхушка била прогнила изцяло, а за уважение към закона от страна на тези господа не можело и да се говори. Какъв ти закон, щом началникът на политическата полиция и даже министър-председателят са готови сами да застанат до машината за печатане на пари!
Любопитен е фактът, че сред активните участници в тази престъпна организация бил и личният секретар на държавния глава адмирал Хорти — Барта. Господин Барта толкова се увлякъл в престъпната акция, че се съгласил да държи в кабинета си куфар, пълен с фалшиви френски банкноти. Наистина за тази услуга го помолил самият началник на полицията, тъй че нямало основания за безпокойство. Това, а също и фактът, че в шайката на фалшификаторите участвували много министри ни убеждават, че държавният глава адмирал Хорти бил в течение на нещата.
Има и още едно интересно обстоятелство — сред престъпниците съвсем не второстепенна роля играел и епископ Задравич. Той тайно заклевал членовете на шайката, че в случай на провал трябва да мълчат като риби. Както виждате, нарушителите на закона привлекли като съюзник пълномощника на бога на земята. Впрочем на всевишния неведнъж се налагало да прикрива тъмните дела на своето паство.
Операцията по подготовката на голямата финансова диверсия била организирана отлично. В подземието на триетажното тухлено здание на картографския институт началникът Геро за много кратък срок организирал тайна печатница. Впоследствие „филиал“ на нелегалната печатница бил открит и в замъка на Виндишгрец.
Важно е да се отбележи, че обединяването на много държавни мъже в банда фалшификатори се обяснява не със стремежа да се окаже финансова помощ на княз Виндишгрец, който пропилял състоянието си в гуляи. Парите били необходими на унгарската реакция за финансиране на антинародните коварни замисли на десните сили, които готвели фашистки преврат през декември 1925 г. Най-удивителното е в това, че държавният глава адмирал Хорти, против когото формално била насочена тази акция, знаел за нея и я поддържал. Е, това не е ли оперета?
Нямало никакви проблеми при снабдяването с бои и хартия-та нали делото било подготвено на държавно ниво. Работата вървяла с голям размах при тайната и явна поддръжка на много от членовете на правителството. Още през 1922 г, били отпечатани повече от 30 000 фалшиви 1000-франкови банкноти. След това започнали да фалшифицират югославски динари, чешки крони, румънски леи. Апетитът идва с яденето!
Но ако в другите страни фалшивите банкноти се разтворили в общото море без следа и не предизвикали никакви подозрения, го във Франция забелязали появяването им и вдигнали тиха паника — да се шуми около това тъмно дело не бивало. Вдигнали на крак съответната служба, а в страните, бивши членки на Антантата и в други приятелски държави било изпратено от Париж секретно известие с молба незабавно да съобщят, ако разкрият фалшификаторите. Позвъняването от Хага било най-хубавият коледен подарък за французите.
А сега си представете следното: тримата френски агенти, за които вече споменахме, пристигат в чуждата страна, за два-три дни разкриват заговора на фалшификаторите, арестуват главатарите, конфискуват оборудването на двата „монетни двора“. Въпреки известно противодействие на властите помагат да бъдат заловени всички участници в шайката с изключение на военния министър Чаки, който успял да избяга в Гърция. Двадесет и четирима видни чиновници и представители на аристокрацията били дадени под съд. Но както граф Чаки, така и Артур Шулце не бил сред тях. Граф Чаки успял да се скрие и не могли да го намерят.
„Производителността“ на тримата френски агенти ни се струва неправдоподобна. В действителност всичко било по-просто. Политически междуособици раздирали върхушката на буржоазна Унгария. Както се казва в статията „Скандал в благородното семейство“ (вестник „Известия“ от 15 януари 1926 г.), разобличаването на престъпниците било изгодно за „легитимистите“ начело с премиера граф Бетлен в борбата им против диктатурата на Хорти.