Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Нашата история познава много примери за това, как от чужбина в Русия били прехвърляни фалшиви пари. Тези случаи обаче не винаги завършвали така безобидно, както авантюрата на госпожа Шампаньоло.
И. А. Никотин, чиновник по специалните поръчения при управителя на северозападния край в средата на миналия век, генерал-губернатора Назимов, пише в своите спомени, публикувани в списание „Русская старина“ от февруари 1902 г.; „Струва ми се, че нито един край в Русия не може да претендира, че е имал повече случаи на фалшифициране и търговия с фалшиви ценни книжа. Лично аз съм водил около 15 следствия и това никак не е лесно …“ Положението в страната след Кримската война било близо до катастрофа и затова, както отбелязва Никотин, „търговията с фалшиви пари вървяла добре“. Но според автора производството на местните „монетни дворове“ не можело да се сравнява с продукцията, която се получавала от чужбина в една фабрика за сукно.
На 11 септември 1859 г. Никотин бил поканен на секретна аудиенция при генерал-губернатора Назимов. Той го запознал с едно писмо, което пристигнало от Петербург. В него се съобщавало, че има сведения за това, че в управлявания от Назимов край са се появили много добре направени банкноти — фалшификати от 10 рубли. Към писмото била приложена и една фалшива асигнация. Назимов и събеседникът му дълго разглеждали банкнотата, но не открили нищо подозрително — всичко било на мястото си. Въпреки това трябвало да се търси източникът, който замърсявал финансовите канали на страната. Задачата била трудна, но чиновникът но специалните поръчения се надявал да я разреши. Той започнал да търси в две направления. Първо, установил връзка с хора, които в миналото били замесени във фалшифициране на пари и, второ, наредил на всички началници иа пощенски станции да установят кой води кореспонденция с чужбина и кой получава задгранични пратки.
Резултатът не закъснял. Полицейският началник Фогел, който се специализирал в борбата с фалшификаторите на пари, доложил на Никотин, че някои неща са го насочили към белгийския поданик Сиес, директор на Крайшуанската фабрика за сукно във Вилейска околия на Виленска област. Името на този господин фигурирало в списъка на лицата, които получавали пратки от чужбина. Наистина като директор на фабрика за сукно той можел да води кореспонденция и дори да получава пратки от чужбина, но колетите би трябвало да тежат десетки пуда, а те тежали най-много половин пуд…
Започнали да следят кореспонденцията на Сиес, но за лош късмет по това време той не получавал никакви пратки. И когато Никотин започнал да се пита дали е избрал правилния път, неочаквано пристигнало анонимно писмо. Авторът съобщавал, че на името на Сиес от Белгия пристигат пратки с фалшиви банкноти от 10 рубли, но без номера. Сиес със специален печат слагал на банкнотите същите номера, както и на парите, Които в момента се намирали в обръщение. Той правел това така умело, че не могло да възникне никакво съмнение в тяхната истинност.
Никотин решил да побърза. Този анонимен сигнал можел да стане известен на Сиес и той да предприеме всички необходими мерки за предпазливост и да унищожи всякакви улики. Затова Никотин тръгнал спешно от Вилно. „Пристигнах във фабриката късно вечерта“ — спомня си той — „и направих обиск в дома му в присъствието на местния пристав и свидетели и в края на краищата намерих металически цифри, които много приличаха на онези, които поставят на банкнотите от 10 рубли“.
Господин Сиес бил дълбоко възмутен от обиска Той обвинил Никотин в нарушение на международното право, като изтъквал австрийското си поданство и заплашвал, че ще се оплаче на царя от своеволието на местната администрация. Никотин се правел, че не чува тирадите му. Протоколът за обиск бил подписан от свидетелите, пристава и Никотин, а претендиращият за екстериториалност Сиес изпратили под конвой във Вилно. Местният художник нарисувал акварелен портрет на Сиес и той бил приложен към изпратените в Брюксел документи с молба да се провери дали Сиес е наистина лицето, за което се представя.
В това време белгийският поданик продължавал да буйствува и да настоява да го освободят. Той заявил, че цифрите му били нужни, за да маркира тъканите, които фабриката произвежда и че няма нищо общо с фалшивите пари.
Скоро се получил отговор от Брюксел, от който станало ясно, че Сиес не е никакъв Сиес, а избягал каторжник, отдавна търсен от белгийската полиция. Освен това се съобщавало, че скоро в Брюксел е арестуван гравьор, който бил обвинен в направата на клишета за фалшиви руски, белгийски и холандски банкноти. Впоследствие се изяснило, че той е направил и цифрите на Сиес. По-късно от Брюксел пристигнало още едно съобщение — открили книжната фабрика, в която Сиес поръчал две години по-рано хартия с водни знаци. Белгийската полиция искала от своите руски колеги да изпратят Сиес в родината му.