Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Когато бившият директор на фабриката разбрал за това искане на белгийската полиция, той помолил да му дадат хартия, перо и мастило. След няколко часа Сиес връчил на Никотин молба до царя да му се разреши да получи руско поданство. Той обяснявал това с много причини, включително… и с прекрасния въздух на Русия.
След като получил отказ, Сиес започнал да се преструва на луд. Въпреки всички хитрини престъпникът бил изпратен в Белгия. Там той бил съден и за предишните си престъпления и получил окончателна присъда доживотна каторга.
Разбира се, международните авантюристи от типа на госпожа Шампаньоло и господин Сиес нанасяли вреда на финансите на страната с противозаконната си дейност. Тя обаче не може да се сравнява с вредата от машинациите на чуждите държави, когато самите те влизали в ролята на фалшификатори. Противозаконната им дейност особено се засилила в навечерието на Първата световна война. По това време се появили огромно количество отлично подправени банкноти на стойност 10, 25, 50, 100 и дори 500 рубли. Кой ги печатал? Ако се съдело по качеството на подправените банкноти, безусловно те били направени от специалисти от най-висока класа. Министърът на правосъдието Щегловитов писал на началника на департамента на полицията, че тези фалшификати били отпечатани „на специална хартия с водни знаци по същия начин, който се употребява само за печатане на държавни банкноти и до сега се смяташе, че предотвратява подправянето им.“ И въпреки всичко… Кой печатал тези фалшиви пари? Местните мошеници? Едва ли. В самия монетен двор също имало строга охрана. Тайната би си останала тайна, ако не помогнала една случайност.
По време на знаменитото Брусиловско настъпление през 1916 г. бил пробит фронтът на австро-унгарските войски и много чужди войници попаднали в руски плен. Внимателният разпит на военнопленниците можел да даде важни военно-икономически сведения на руското командуване, но броят им бил повече от половин милион души и затова по-внимателно разпитали главно офицерите. Но при „филтрирането“ на низшите чинове успели да извлекат нещо много ценно — важна държавна тайна.
Сега е трудно да се каже с какво привлякъл вниманието австрийският унтер-офицер Йозеф Бистрая, но фактът си остава факт — умело воденият разпит позволил да се установи следното, съученикът на Бистрая Александър Ердели споделил с него под секрет, че в помещението на Военногеографския институт във Виена има строго охранявана печатница, където се печатат фалшиви руски пари. Така станало известно кой се занимавал с тачи сериозна финансова диверсия.
С развитието на науката и техниката се развивало и изкуството да се фалшифицират пари, въпреки че именно усъвършенствуването на техниката позволявало максимално да се усложнява рисунъкът на банкнотите и така да се затруднява подправянето им.
Ако се вгледаме внимателно в любопитната история на фалшифицирането на пари, ще открием още един порок на бужоачното правосъдие.
Справедливата ръка на закона в края на краищата достигала до такива престъпници като Маккартни, Бойд, Балард и други от техния ранг, но до лицата, които са облечени във власт и са се издигнали във висшите правителствени кръгове на капиталистическото общество тя не могла да се протегне. Престъпленията на тези хора били още по-тежки, тъй като те използували за противозаконни цели държавни служители, държавно имущество и т.н.
ОДИСЕЯТА НА КНЯЗ ВИНДИШГРЕЦ
За похожденията на този авантюрист от международна класа е известно малко. Запознаването с одисеята на Людвиг Виндишгрец би ни помогнало да си представим по-добре порядките з буржоазна Унгария през двадесетте години, корупцията сред държавните органи, които били призвани да пазят реда в капиталистическия свят както през онази недалечна епоха, така и в наше време. И сега се случва някой съвременен Виндишгрец да изплува на повърхността на мътните води на Запада и леко и свободно да преодолява такива препятствия на пътя си, като например параграфите на закона …
Това се случило в края на декември 1925 г. в Хага. Елегантният полковник Янкович от унгарския генерален щаб се приближил до гишето на една банка, подал на касиера банкнота от 1000 франка и го помолил да я обмени за гулдени. Касиерът се усмихнал приветливо, взел банкнотата, хвърлил й бърз поглед и казал: