Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
— За съжаление в момента тук при мене няма толкова голяма сума и затова ви моля да почакате малко, докато донеса пари за размяна. Това ще ви отнеме само две-три минути.
— Но моля ви, разбира се…
Наистина само след няколко минути… двама яки полицаи хванали клиента под мишниците и го отвели в участъка. Разбира се, полковникът се възмущавал, крещял, размахвал дипломатическия си паспорт. Ала нищо не помогнало. В участъка станало ясно, че Янкович не е просто някакъв случаен военен, а важна особа, защото бил сътрудник на военната канцелария, начело на която стоял адмирал Хорти — глава на унгарската буржоазна държава. Въпреки всичко Янкович бил обискиран и намерили в портфейла му още две банкноти по хиляда франка от същото „производство“. След това му заповядали да се съблече.
Това била интересна сцена. Отначало полковникът загубил ума и дума, а после се нахвърлил върху полицаите. Те обаче продължили да настояват Янкович да свали дрехите си и го заплашили, че в противен случай ще направят това насила без никакви церемонил. Настойчивостта на полицаите не била случайна — оказало се, че полковникът бил обут с дълги черни дамски филдеперсови чорапи, превързани със синя лента. Под превръзката имало още една фалшива банкнота от хиляда франка…
Докато в участъка се разправяли с полковника, други полицаи арестували в разни вертепи нищо неподозиращите негови колеги Манкович и Марсовски. Последният бил не само фалшификатор, но и един от най-известните изпълнители на чарлстон. Още същия ден било съобщено в Париж за арестуването на фалшификаторите и веднага оттам за Будапеща тръгнали трима полицейски агенти, които само за няколко дни открили главатаря на бандата фалшификатори — известния унгарски аристократ княз Людвиг Виндишгрец.
А сега ще направим малка историческа екскурзия и се надяваме, че читателите няма да скучаят.
Да обърнем няколко страници от историята назад и да се върнем почти двадесет години преди описаните вече събития в далечна Манджурия, в района на военните действия по време на руско-японската война. Там, сред нивите с гаолян, войниците пленили странен японец. Той носел униформа на японски офицер, но по всичко друго приличал на европеец. Опитите да установят контакт с него се провалили — той не говорел японски. В края на краищата на пленника му омръзнало да упорствува и на чист френски език помолил веднага да го изпратя при генерал Куропаткин. Оказало се, че това е младият Людвиг Виндишгрец.
Как е попаднал при японците и защо е бил на бойното поле, не е известно. Трябва да направим уговорка, че много „как“ и „защо“ ще ни съпровождат по време на разказа за живота на този авантюрист.
Князът не останал дълго в плен. Скоро той се появил в Ню Йорк в бърлогата на американските гангстери. Как е успял да избяга от плен? Какво го е довело на американския континент? Няма отговор на тези въпроси. Предполагаме, че в Америка Виндишгрец преминал през много полезна школа за бъдещата си дейност.
Всички тези факти от биографията на младия княз станали известни на баща му и когато блудният син се завърнал в Будапеща, бащата го заплашил, че ще го лиши от наследство, ако не престане да компрометира доброто име на семейството. За наказание старият княз изпратил сина си на заточение в… Африка. Тук бъдещият престъпник се развличал с лов на лъвове и скучаел в обществото на зулусите.
Не се знае кой точно пристигнал при Виндишгрец от Виена, но има сведения, че той се срещнал в района на планината Килиманджаро с някакъв господин и беседвал няколко пъти с него на четири очи. След това князът инкогнито заминал за Австро-Унгария, после под чуждо име се добрал до вражеска Сърбия и постъпил на работа в едно белградско кафене като сервитьор. Скоро бил забелязан в друго кафене, този път в Ниш, близо до военен обект — крепост.
Князът, издънка на старинен аристократичен род и личен приятел на престолонаследника принц Карл, едва ли е бил толкова загрижен за подобряване на общественото хранене в съседна Сърбия, че изоставил скъпите развлечения и елегантните любовници в родната Австро-Унгария и ги заменил с уморителното шетане между масите и малката заплата на сервитьор, Колкото и да е странно, младият и скромен работник в кафене прахосвал много пари и черпел в скъпите ресторанти вече не любовниците си, а младшите офицери от сръбската армия. Когато го питали за източниците, които пълнели бездънния му джоб, той отговарял, че има богат чичо във Виена…
В началото на Първата световна война Людвиг благополучно се завърнал в столицата на Австро-Унгария. Тук го посрещнала с разтворени обятия цялата върхушка на монархията. Патриотът Виндишгрец приемал похвалите и ласкателствата с достойнство и без излишни думи, както подобава на един добър шпионин.