Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
След като австро-унгарските войски завзели част от Украйна, Виндишгрец се появил в Киев. Какво го накарало да отиде там? Оперетният хетман Скоропадский и порядките в неговия „двор“ били огънчето, около което се събирали от цяла Европа авантюристи и спекуланти от всякакъв вид и ранг. Точно затова княз Людвиг пристигнал там.
Няма съмнение, че точно там, в отровната петлюровска атмосфера, князът се срещнал с одесчанина Сьома Товбин. Бившият посетител на одеските кафенета на Рабин и Фанкони, известният играч на билярд и донжуан Сьома се преквалифицирал в бизнесмен. Той продавал, купувал и пак препродавал. Огромните приходи от тези операции му позволили да натрупа голям капитал, който той решил да пусне в оборот в Париж, но под италианското име сеньор Симон Товбини. Заедно с брат си той основал във Франция нелегален филиал на унгарския монетен двор. От печатане на фалшиви унгарски банкноти той натрупал състояние от 30 милиона франка…
Срещата в Киев между Людвиг Виндишгрец и Сьома Товбин била интересна не само защото съдбата сблъскала на украинска земя двама бъдещи фалшификатори на пари. Куриозът бил в това, че скоро Людвиг Виндишгрец започнал да фалшифицира френски банкноти, а Семьон Товбин — унгарски.
Впрочем всичко това изплувало на повърхността по-късно. А в Киев и двамата правели истински пари и не мислели за фалшиви.
Когато избухнала революцията в Австро-Унгария, княз Людвиг побързал да се върне във Виена на помощ на приятеля си император Карл, който неотдавна се бил възкачил на престола. И наистина кой друг би могъл благополучно да прехвърли в чужбина заграбените от Карл и предците му скъпоценности, злато, валута? Князът уредил безпрепятствено пътуване до Швейцария на влака със съкровищата на Хабсбургите, а след завръщането си в Унгария застанал начело на монархистите, които мечтаели отново да върнат Карл на престола.
Гуляите, големите разходи намалили състоянието на Виндишгрец. Освен това пари били нужни и за организиране на заговор против републиката, която всъщност била република само на думи. Фактически страната се управлявала неограничено от адмирал Хорти.
Но откъде да се вземат пари? Княз Людвиг се затворил в своя наследствен замък и се замислил сериозно над тази вечна тема. И ето в един мрачен зимен ден на 1921 г. му позвънил старият приятел и монархически настроен единомишленик Барош, управител на държавната спестовна каса. Той бил посветен във всички подробности на това, как княз Виндишгрец попаднал в бездънната финансова яма и горял от желание да помогне на приятеля си. Разговорът им не продължил дълго — Барош предложил на Виндишгрец да разреже гордиевия възел с един удар, като започне да печата фалшиви френски банкноти. Това предложение звучало много впечатляващо в устата на шефа на спестовната каса. Той решил да не дава на поразения от сензационното предложение Виндишгрец време да се опомни и ковял желязото, докато било още горещо. Барош помолил секретаря на Виндишгрец — Рабе, да покани в кабинета човека, който седял в колата пред входа.
Това бил Артур Шулце. До този момент историографите не са се интересували от него и това е жалко, тъй като Шулце бил авантюрист и мошеник от много по-висока класа дори в сравнение с Виндишгрец. Този човек неведнъж изчезвал и отново се появявал на неочаквани места. С лекота заобикалял параграфите на закона, никъде не оставял следа и само случайни обстоятелства понякога позволявали на полицията да попадне по дирите на този необикновено ловък престъпник. Например по време на работата си над книгата авторът срещна в архивите фамилията на господин Шулце и се оказа, че много преди Октомврийската революция той е заемал поста на началник-отдел за експедиция на държавни книжа в Петербург. Този висок пост бил изключителен и затова, че позволявал да се знаят подробно всички секрети в печатането на руски пари. Има сериозни основания да се предполага, че появилите се непосредствено преди Първата световна война във финансовите канали на Русия прекрасно направени фалшиви рубли (със стойности 10, 25, 50, 100 и даже 500), изработени в Австро-Унгария, са били направени благодарение на квалифицираната консултация на господин Шулце. В мрачния ден на 1921 г. Барош не случайно довел при княз Людвиг „засекретения“ Шулце. Работата е там, че правителството на Германия било заинтересовано от финансовата диверсия и решило да привлече за изпълнението й унгарските фашисти. Не е трудно да се отгатне кой искал Шулце да се захване с тази работа.