Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
След като успели да получат ореола, подгонените от нацисткия бич „специалисти“ продължили да преодоляват следващите трудности. Трябвало да се получи и абсолютно идентичен състав на боите, да се намерят и подробно да се изучат секретните детайли в рисунъка на банкнотите, да се разшифрова начинът на номерацията и означаването на сериите и да се решат още много проблеми. Достатъчно е да се спомене, че за да се направи едно клише били необходими почти седем месеца. През това време учените от лабораторията търсели метод за бързо и ефективно „стареене“ на хартията и боите. Обсъждали и въпроса, с каква стойност да бъдат фалшивите фунт-стерлинги. След дълги спорове решили да се ограничат с банкноти на по-малка стойност, но затова често срещани в оборота — от 5, 10 и 20 фунта. Касиерите най-малко се заглеждат в тях. От банкнотите с голяма стойност направили малко.
Един от онези, които непосредствено ръководели операцията по проверката, а после и по разпространяването на фалшивите пари, бил Фридрих Швенд, когото преди това обвинявали в мошеничество. Със съдействието на Хайдрих той се озовал на свобода и активно се включил в заключителния стадий на операция „Бернхард“.
Най-сетне, в края на 1940 г., били усвоени всички етапи на фалшифицирането на английските пари. Преди да се заемат с масовото им производство, хитлеристите решили да проверят внимателно качеството на „продукцията“. Историята на тази операция е много интересна и си заслужава да разкажем за нея по-подробно.
Хитлеристите решили да заложат ва-банк. Но, разбира се, проверката била осъществена с нечестни методи. Те изпратили един от чиновниците „в отпуска“ в неутрална страна и го снабдили с фалшиви фунт-стерлинги. Той, разбира се, не знаел за това. Гестапо предупредило граничните власти на чуждата държава, че от Германия ще отпътува подозрителна личност и ги помолило да я проверят внимателно. Тази личност бил помощникът на Швенд Руди Раш. Както пише по-късно западногерманското списание „Щерн“, това бил човек „с железни нерви“. Тъй като документите на този чиновник били в ред, пропуснали го безпрепятствено. Парите, които носел, също били разгледани, но не намерили в тях нищо подозрително. Чиновникът си починал добре, похарчил всички пари — навсякъде ги приемали без съмнение. След като се убедили, че първият етап от проверката минал успешно, нацистите пристъпили към втори, по-сложен и по-отговорен етап.
Един немски търговец, който поддържал тесни контакти с една швейцарска банка, заминал от страната с особено поръчение от тайната фашистка полиция. Той носел голяма сума немски „фунт-стерлинги“ и писмо от държавната банка в Германия с молба до швейцарските колеги да проверят дали парите не са фалшиви. В Базел няколко дни изучавали банкнотите и накрая съобщили, че безпокойството на господата от „Дойче банк“ е неоснователно, парите са истински.
Всичко изглеждало наред, но фашистите пристъпили и към третия етап от проверката. Те благодарили на швейцарските си колеги за отзивчивостта и ги помолили за всеки случай да изпратят банкнотите в Лондон, в английската банка, за окончателна проверка. Швейцарците не изпратили парите, а попитали англичаните дали са пускали в оборот банкноти с такива номера, серии и подписи. Скоро пристигнал отговорът: да, тези пари се признават за истински, ако в тях отсъствуват каквито и да било други отклонения от истинските фунт-стерлинги.
Така пътят за реализация на фалшивите английски банкноти бил открит. За заслугите си Фридрих Швенд получил званието щурмбанфюрер от СС и ново име — доктор Вендиг. Строго секретната фабрика за фалшиви банкноти, разположена в една от сградите на концентрационния лагер в Ораниенбург, недалеч от Берлин, а също и в 18-а и 19-а барака на концлагера Закзенхаузен, заработила с пълна мощност. Интересно е, че щатът на монетния двор в Закзенхаузен бързо нараснал от 40 на 140 „специалисти“. От средата на 1941 г. започнали да „произвеждат“ приблизително по 200—250 хиляди банкноти на месец, повечето на стойност 5, 10 и 20 фунт-стерлинги. С тази валута хитлеристите купували преди всичко стратегически суровини, злато, скъпоценности, обменяли я за чужда валута, заплащали услугите на многочислените си шпиони в чужбина, в това число и на знаменития „Цицерон“ — камердинер на английския посланик в Турция. С тези пари била подкупена италианската охрана и бил изведен от Германия министърът на външните работи на Италия граф Чиано, зет на Мусолини, заедно с цялото му семейство. Изобщо фалшивите фунт-стерлинги се реализирали най-лесно във фашистка Италия, където вече очаквали краха на диктатора Мусолини и разбирали, че вместо обезценените лири е добре да имат фунт-стерлинги.