Просто шеметен фарс [bg]

— О, не, не — дръпна се ангелът. — Налага се да чакам тук.

— Винаги ли правиш онова, което се налага? Колко отегчително!

Момичетата се втурнаха със смях към съседната стая — хукнаха по коридора и се изгубиха от погледа му. Бабриел избърса чело и отново се опита да прегледа ръкописа. Този път успя да прочете заглавието — „Легенда за седемте златни светилника“. После дочу стъпки и се дръпна от масата.

Влезе Аретино — брадата му беше разчорлена, жакетът — разкопчан, а панталонът му се бе смъкнал до средата на кълките, фината му ленена риза бе цяла в петна, навярно от вино. Вървеше под съвсем определен наклон надясно, а очите му бяха кръвясали и мътни — очи на човек, който твърде често е виждал твърде много неща, ала търси да види и още, в ръка влачеше полупълен мях с вино, а походката му далеч не беше уверена.

С известна трудност поетът успя да се спре пред Бабриел и с достойнството на мъдрец го запита:

— Кой си ти, бе, мътните да те вземат?

— Студент съм — отвърна Бабриел. — Беден студент от Германия. Дойдох тук, във Венеция, за да се погрея на ярките лъчи на вашия гений, скъпи ми господарю, и да ви поканя на обяд, ако ми позволите да бъда толкова нахален. Аз съм най-големият ви почитател в цялата област на север от Аахен.

— Така ли? — рече Аретино. — Харесваш ми писаниците, а?

— „Харесвам“ е нищожна дума, скъпи ми господарю, неспособна да изрази чувствата ми към вашето творчество. Хората ви наричат Божествения Аретино, но дори и с това те обиждат вашия гений с недостатъчно силна похвала.

Бабриел по природа не беше ласкател, но достатъчно се бе мотал и из висшите, и из низшите кръгове, за да знае как да се оправи с необходимия жаргон. Надяваше се само да не се е изразил толкова мазно, че да не е за вярване. Но Аретино, особено в сегашното си състояние, явно не намираше похвалите му за противни.

— Бива те да приказваш, момчето ми, това ще ти кажа. — Аретино млъкна и спря надигащото се в гърлото му хълцукане. — С удоволствие бих обядвал с тебе, само че ще е някой друг път. Хвана ме точно насред един купон — празнуваме новата ми поръчка. Къде, по дяволите, са ми гостите? Качили са се вече горе в спалнята, сигурен съм. Но аз съм им по петите! — И той залитна към вратата.

— Мога ли да ви запитам, скъпи ми господарю, за естеството на вашата нова поръчка? Доброжелателите ви по цяла Европа ще са заинтересувани да го чуят.

Аретино спря, замисли се за момент, после се върна в стаята и вдигна ръкописа от масата. Натика го под мишница и рече:

— Не, не! Заклел съм се да пазя тайна. Но и ти, и целият останал свят ще се смаете, обещавам ви го. Самият мащаб на начинанието… но нито дума повече!

И с тези думи той излезе от стаята с почти уверена походка, ако не броим едно-две залитания.