Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Как ти се струва?
— Ами… — Почесах се по носа. — Нямам намерение да подскачам и да викам ура. Оказва се, че той е стар и костелив. Ако през 1945 е бил на петдесет и четири, сега е седемдесет и шест. Четох статия за него във „Форчън“, но от това не следва, че знам много.
— Имаш ли телефонния номер на мис Деново? — Разбира се.
— Обади й се! Аз ще говоря.
Погледнах в бележника си да проверя номера, дръпнах апарата към себе си, набрах и докато чаках, реших да кажа, че се обажда Арчи Гудуин, а не просто Арчи. Не исках да давам повод на Улф за постоянните му коментари относно така наречената от него моя склонност да влизам в близки отношения с млади жени. Чух гласа й и попитах:
— Ейми Деново?
— Да. Арчи, ти ли си? Това промени сценария.
— Да. Обаждам се от офиса. Мистър Улф иска да поговорите. Той беше вдигнал слушалката си. Аз останах на моята.
— Обажда се Ниро Улф, мис Деново. Трябва да ви задам един въпрос. Телефонът ви има ли дуплекс?
— Не.
— Въпреки това ще говоря предпазливо. Не обичам телефоните и не им се доверявам. Не ми задавайте недискретни въпроси. Разкрихме източника на чековете. Информацията…
— Наистина ли? Толкова бързо?
— Не е нужно да ме прекъсвате. Ще ви кажа всичко, което може да се каже по телефона. Информацията за източника е надеждна — всъщност, сигурна. Знаем кой е подписвал чековете. Той е жив, на 76 години е, богат, оттеглил се е от бизнеса и принадлежи към така наречената висша класа. Живее в Ню Йорк — не, не знам адреса, но знам, че може да се намери. Затова имам един въпрос. Известно ви е за какво ме наехте. Източникът на чековете е установен, но не и това дали точно той е човекът, когото търсите. Това е само основателно предположение. Искате ли да продължа…
— Искам да знам името му!
— Ще ви го кажа. Ако дойдете тази вечер в девет или след девет, ще ви го кажа. Това, което ви питам сега, е желаете ли да продължа разследването или искате сама да се заемете с него? Бих искал да знам това преди вечеря.
— Искам да продължите, разбира се. Идвам веднага. Може ли да дойда сега?
— Не. Ще ни развалите вечерята. Ще ви чакаме по-късно. Улф затвори, извади снимките от чекмеджето, намръщи им се и ги сложи на бюрото. Дръпнах пак телефона и попитах:
— Да позвъня ли на Сайръс М. Джарет и да му кажа, че искате да дойде тук утре в единайсет сутринта, ако му е удобно?
— Да! — изсъска Улф. Не го бях чувал да съска. Той стана и тръгна към кухнята.
Глава 6
В три и половина в сряда следобед седях на сгъваем стол под един клен. Намирах се на върха на скалист хълм в Дачис Каунти. Вдясно се разкриваше панорамна гледка към река Хъдсън на разстояние три-четири мили. На около сто метра от лявата ми страна се издигаше покритата с бръшлян стена на едно имение, палат или замък, в който сигурно имаше от трийсет до петдесет стаи според размерите им. Във всички посоки се виждаха храсти, дървета, цветя, разни неща като статуята на елен, хранещ се от ръката на момиче, и трева. Ливадата на Лили Роуън не беше и сънувала за такава трева. На три метра пред мен, на стол като моя, но със стъпало за краката, седеше строен висок мъж с дълго костеливо лице, гъста бяла коса и две толкова студени сивосини очи, че макар и да го гледах Право в тях, те си оставаха напълно непроницаеми. В три и половина тъкмо му казвах:
— Това беше само хитрина. Нямам сребърно сметало. Всъщност не съм и виждал такова сметало.
След като прекарах сутринта в градската библиотека и в документацията на вестник „Газет“, научих достатъчно за Сайръс М. Джарет, за да изпиша десетина страници. Но вас нито ви интересува, нито ви е нужно да знаете, че си е счупил именно левия крак при падане от кон през 1958. Ето някои подробности. Дворецът е построен от дядо му — Сайръс М. го получил наготово. Жена му умряла в 1943, има дъщеря — тя живее в Рим със съпруга си, който е граф, и четирийсет и три годишен син на име Юджийн И. — един от деветимата президенти на „Сиборд Банк“, чиито списък намерих в Международния банков справочник. Сайръс М. е бил член на девет управителни съвета, е един повече от Балу. През Втората световна война е бил член на Комисията за военновременното производство и тъй нататък.
Единствената съществена подробност за мен беше, че в шест от стаите в палата си съхранява една от трите най-добри колекции на предмети от колониалната епоха — послужих си с тази информация, за да се добера до него. Научих това в библиотеката от статията в списание „Форчън“, после прегледах каталога, намерих подходяща книга и след половин час осъзнах, че ще трябва да уча цял месец, за да издържа пет минути с него преди да ме разкрие, затова моментално създадох във въображението си едно произведение от колониалната епоха, и набрах код 914 и номера. Мъжът, който отговори, желаеше да знае точно за какво искам да видя мистър Джарет и аз му обясних, че става дума за едно сребърно сметало, направено от Пол Ревиър, което притежавам. Каза ми да почакам на телефона, след пет минути се върна и заяви, че според мистър Джарет Пол Ревиър никога не е правил сребърно сметало. Как, по дяволите, да не е правил, предайте му, че го държа в ръка. Това подейства. Почаках пак, след малко той се върна на телефона и съобщи, че мистър Джарет ще ни приеме със сметалото в три.