Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Какво знаете вие за елфа, та да му се подигравате по този начин? — обърна се той към тях и най-вече към Кемп. — Може ли някой от вас да ми посочи макар и един човек, когото елфът е наранил? Не може! Вие го наказвате заради греховете на народа му, а замисляли ли сте се, че Дризт До’Урден живее между нас именно, защото е отхвърлил нравите на народа си?
Тишината в залата означаваше, че речта му бе или впечатляваща, или абсурдна. Което и да беше вярно, Риджис със сигурност не беше толкова дързък, да си въобразява, че една малка реч е достатъчна, за да изпълни задачата си.
Той направи няколко крачки и застана пред Кемп. Сега той беше този, който гледаше отвисоко, но таргосецът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в смях.
Полуръстът трябваше да действа бързо. Приведе се напред и повдигна ръка към лицето си, сякаш за да се почеше, но истинската му цел бе да разлюлее верижката с висящия на гърдите му рубин. После замълча и търпеливо отброи миговете — точно както Дризт му бе казал. Минаха десет секунди, а Кемп все така не мигваше. Според Дризт това трябваше да е достатъчно, но Риджис, учуден и дори малко обезпокоен от лекотата, с която изпълни задачата си, почака още десет секунди преди да се осмели да провери дали Дризт щеше да се окаже прав.
— Не може да не разбирате колко мъдро би било да се приготвим да отблъснем нападението им — спокойно изрече той.
После прошепна, така че само Кемп да може да го чуе:
— Тези хора очакват да ги поведеш, велики Кемп. Един такъв съюз само ще затвърди положението и славата ти.
Резултатът беше поразителен.
— Може би в думите на полуръста се крие повече истина, отколкото си мислехме в началото — механично отвърна таргосецът, а втренченият му поглед не се отделяше от рубина.
Изумен, Риджис се изправи и бързо мушна камъка обратно под жилетката си. Кемп поклати глава, сякаш искаше да се отърси от някакъв странен сън и потърка сухите си очи. Не можеше да си спомни какво се бе случило през последните няколко мига, но думите на полуръста вече се бяха запечатали дълбоко в съзнанието му. За своя изненада, Кемп откри, че мнението му се бе променило.
— Нека се вслушаме в думите на Риджис — заяви той високо. — Един такъв съюз не може да ни навреди по никакъв начин, а последиците от бездействието ни могат да се окажат пагубни.
Бързайки да се възползва от положението, Йенсин Брент скочи от мястото си.
— В думите на представителя Кемп има много мъдрост — рече той. — И знайте, че народът на Каер Диневал, който винаги е поддържал обединените усилия на всички жители на Десетте града, ще бъде горд да е част от армията, която ще отблъсне варварските орди!
Точно както Дризт бе предвидил, останалите членове на Съвета побързаха да се присъединят към Кемп, а Дорим Лугар разигра още по-голямо представление и от Брент, в желанието си да демонстрира своята лоялност.
Имаше с какво да се гордее Риджис, когато по-късно същия ден напусна Съвета, а надеждата, че Десетте града ще оцелеят, отново се завърна. Въпреки това, мислите му бяха изцяло обсебени от мощта, която се криеше в рубина му и последиците от нея. Полуръстът се опитваше да открие най-сигурния начин, по който да използва новооткритата си сила, за да се сдобие с печалба и удобства.
„Колко мило от страна на Пук паша да ми даде точно този камък“, рече си той, докато излизаше през главната порта на Брин Шандер и се насочваше към мястото, където трябваше да го чакат Бруенор и Дризт.
7
Бурята се задава
Тръгнаха призори и всички птици и зверове по пътя, дори и свирепите снежни хора побягнаха пред яростния им устрем. Замръзналата земя пращеше под тежките им стъпки, а неспирният шепот на вятъра бе удавен от мощната им песен — песента на бога на битките.
Дълго след като падна нощта крачиха те и потеглиха още преди първите утринни лъчи — повече от две хиляди варварски воини, жадни за кръв и победа.
Високо в северната част на Грамадата на Келвин, плътно увит в наметалото си, в опит да се предпази от свирепия вятър, който свиреше из каменните блокове, седеше Дризт До’Урден. Елфът бе прекарал всички нощи след заседанието на Съвета в Брин Шандер тук, а лавандуловите му очи се взираха в тъмната степ, търсейки първите признаци на приближаващата буря. По настояване на Дризт, Бруенор бе уредил Риджис да стои на пост заедно с него. И сега, свит между два скални къса, полуръстът се опитваше да избяга от хапещия вятър.
Ако имаше избор, Риджис хиляди пъти би предпочел да лежи сгушен в топлото си легло в Самотната кория, заслушан в тихото шумолене на клонките, полюлявани от вятъра. Той обаче разбираше, че като представител от него се очакваше да помогне за осъществяването на плана, който бе предложил пред Съвета.