Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Почитаеми представители — започна Кемп, навеждайки се напред така, че да изглежда още по-едър в очите на останалите. — Нека чуем повече за това нападение, преди да започнем да се притесняваме. Достатъчно пъти сме отблъсквали варварски (а и още по-страшни) нашественици, за да знаем, че защитата и на най-малкия от градовете ни е напълно сигурна.
Риджис усети как притеснението му нараства с всяка дума, която Кемп изричаше и която целеше да подкопае достоверността на разказа му. Още в началото Дризт бе разбрал, че Кемп Таргоски бе ключът към успеха на плана им, но Риджис го познаваше по-добре от елфа и много добре знаеше, че таргосецът нямаше да се остави да бъде убеден толкова лесно. Той самият сякаш олицетворяваше грубите методи, които градът му използваше — беше едър и заплашителен и често го обземаха внезапни пристъпи на сляпа ярост, които стряскаха дори и Касиус. Риджис се бе опитал да откаже Дризт от намеренията му, но елфът беше непреклонен:
— Ако Таргос реши да се съюзи със Самотната кория — обясняваше той — Термалайн с готовност ще се присъедини и Бремен, последният от четирите града на това езеро, няма да има друг избор, освен да тръгне с тях. Брин Шандер със сигурност няма да се противопостави на съюза на четирите града на най-голямото и богато езеро, а с Източен пристан ще станете шест и ще имате мнозинство.
Останалите нямаше да имат друга възможност, освен да се присъединят към съюза. Дризт вярваше, че Каер Кьониг и Каер Диневал, опасявайки се, че по този начин Източен пристан може да получи специални привилегии в Съвета, щяха да разиграят същинско представление, за да покажат лоялността си и да си спечелят благоразположението на Касиус. Добра медовина и Дуганова бърлога (двата града, разположени на Езерото на алените води) макар да бяха в относителна безопасност, нямаше да посмеят да се противопоставят на останалите осем поселища.
Но всичко това си оставаше само едно многообещаващо предположение, осъзна Риджис, когато видя Кемп Таргоски да се взира яростно в него от другата страна на масата. Дризт бе напълно прав в предположението си, че най-голямата пречка за съюза щеше да бъде таргосецът. В дързостта си силният град може би даже вярваше, че може да устои на всяко нападение на варварите. А ако наистина съумееше да оцелее, унищожаването на някои от основните му съперници можеше да се окаже много печелившо.
— Казваш само, че си научил за предстоящо нападение — обърна се Кемп към него. — Откъде ли би могъл да се добереш до тази толкова важна и, без съмнение, трудна за намиране информация?
Риджис усети как по челото му изби пот. Много добре знаеше накъде бие Кемп, но нямаше как да скрие истината.
— Научих я от един приятел, който често пътува из тундрата — честно отвърна той.
— Елфът на мрака?
Изпънал врат към Кемп, извисяващ се над главата му, Риджис скоро усети, че заема отбранително положение. Веднъж баща му го бе предупредил, че общуването с хората винаги ще го поставя в неизгодно положение, тъй като те буквално щяха да го гледат отвисоко, точно както правеха с децата си. В мигове като този, Риджис болезнено силно усещаше колко прав бе той. Полуръстът избърса потта, която се стичаше по лицето му, а в това време Кемп продължаваше:
— Не знам за вас, но лично аз — той се засмя, за да покаже колко абсурдно бе предупреждението на полуръста — имам твърде много работа за вършене, та да търся някоя дупка, където да се скрия, само заради думите на някакъв си елф на мрака.
После отново се разсмя и този път не беше единственият.
Арговал от Термалайн се опита да окаже неочаквана подкрепа на Риджис:
— Може би трябва да оставим представителя на Самотната кория да продължи. Ако думите му са верни…
— Думите му са ехо на лъжите на един елф на мрака! — изръмжа таргосецът. — Не ги слушайте! Много пъти досега сме отблъсквали нападенията на варварите и…
На свой ред и Кемп бе прекъснат от Риджис, който внезапно скочи върху заседателната маса. Това бе най-опасната част от плана на Дризт. Елфът бе напълно уверен в успеха й и я бе описал съвсем спокойно, сякаш това беше най-лесното нещо на този свят. Ала Риджис през цялото време усещаше, че всичко виси на косъм. Той сключи ръце зад гърба си и се опита да изглежда така, сякаш държи положението под контрол, та Касиус да не успее да реагира на необичайните му действия.
Докато Арговал говореше, Риджис бе нахлузил верижката с рубина на врата си сега камъкът блестеше на гърдите му, докато той се разхождаше напред-назад върху масата сякаш тя бе личната му сцена.