Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
За разлика от него, Касиус изобщо не приличаше на воин. Той бе дребен, с добре подстригана сива коса и винаги гладко избръснат, а големите му ясносини очи бяха винаги спокойни. Но у никого, който видеше представителя на Брин Шандер да издига меча си в битка и да командва хората си на бойното си поле, не оставаше и капчица съмнение относно бойните умения и храбростта на Касиус. Риджис искрено го харесваше, но все пак винаги внимаваше да си няма много вземане-даване с него, тъй като той бе известен с това, че винаги получава нещата, които иска, дори и за сметка на другите.
— Тишина в залата! — нареди Касиус и потропа с чукчето си по масата.
По традиция, председателят на Съвета трябваше да открие заседанието, спазвайки Формалностите — набор от различни обръщения и официални предложения, първоначално предназначени да придадат на заседанията дух на значимост, който да впечатли и смути недодяланите представители, които някои от по-отдалечените общности понякога изпращаха. Но днес, когато ролята на Съвета бе започнала да запада, единственото, за което служеха Формалностите, бе да протакат края на заседанията — за всеобщо неудоволствие на всички, които взимаха участие в тях. Ето защо, списъкът с Формалностите постоянно намаляваше и дори се говореше, че може да бъде премахнат изцяло.
Когато най-сетне приключи с тях, Касиус насочи вниманието си към същината на заседанието.
— Първата точка в дневния ни ред — рече той, без дори да поглежда към бележките, които бяха разпръснати на масата пред него, — засяга спора между двата града на езерото Диншиър — Каер Кьониг и Каер Диневал. Както виждам, Дорим Лугар, представителят на Каер Кьониг, е донесъл документите, които ни обеща при предишното ни събрание и затова му давам думата. Представителю Лугар.
Дорим Лугар, мършав, смугъл мъж, чийто неспокоен поглед непрестанно шареше наоколо, почти подскочи, когато му дадоха думата.
— В ръката си държа — провикна се той, стиснал парче стар пергамент във вдигнатия си юмрук — оригиналното споразумение между Каер Кьониг и Каер Диневал, подписано от водачите на двата града, включително — тук той размаха обвинително пръст срещу представителя на Каер Диневал — и твоя собствен подпис, Йенсин Брент!
— Споразумение, подписано във време на приятелство и добронамереност — отвърна Брент, млад, русокос мъж, с невинно лице, което често му даваше превъзходство над хората, които го смятаха за наивен. — Отвори документа, представителю Лугар и нека останалите членове на Съвета го видят. Нека видят, че там изобщо не се споменава Източен пристан.
При тези си думи Брент се огледа наоколо:
— По времето, когато решихме да разделим езерото на две и подписахме това споразумение, Източен пристан трудно можеше да се нарече дори селце — за кой ли път започна да обяснява той. — Та те нямаха дори и една рибарска лодка!
— Представители! — извика Дорим Лугар, изваждайки някои от хората от дрямката, която бе започнала да ги наляга.
Този спор се водеше вече четири заседания, без някакъв особен напредък, а въпросът, за който ставаше дума, представляваше интерес единствено за представителите на Каер Кьониг, Каер Диневал и Източен пристан.
— Очевидно е, че Каер Кьониг не може да носи отговорност за разрастването на град Източен пристан — продължи Лугар. — Кой можеше да предположи, че ще се появи Източния път? — запита той, говорейки за правия, гладък път до Брин Шандер, който жителите на Източен пристан бяха построили.
Това се бе оказало хитър ход и бе донесло големи печалби на малкия градец, разположен в югоизточния край на брега. Съчетанието от приятна усамотеност и бърз достъп до главния град, бе превърнало Източен пристан в най-бързо развиващото се поселище на Десетте града, а броят на риболовните му лодки почти бе достигнал флота на Каер Диневал.
— Кой наистина? — възкликна Брент, а спокойният му вид за първи път отстъпи място на леко раздразнение. — Очевидно е, че разрастването на Източен пристан води до все по-свирепа борба за водите в южната част на езерото, докато Каер Кьониг необезпокоявано продължава да плава из северните му части. И въпреки това, Каер Кьониг не желае да води преговори за нова подялба на езерото, която да премахне тази несправедливост. Ние не можем да се развиваме, когато сме поставени в такива условия.