61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Би могъл да отидеш и да хвърлиш едно око.
— На какво? Каменната сграда си е каменна сграда. Военните използват същия камък за строителство като всички останали.
— Защо тогава са струпали стотина работници там?
— Какво имаш предвид?
— Подозираме, че става въпрос за някакво подземно съоръжение. А каменната къща е само вход към него. Долу може би има цял лабиринт. Може би там е лабораторията им. Това обяснява отсъствието на пожари и взривове на повърхността. Може би са превърнали мястото в крепост, с големи запаси от храна, вода и оръжие. Нещата могат да станат много сериозни, а ние не желаем усложнения.
Питърсън стана да вземе още две бири от хладилника. Стигнали сме до средата на разговора, помисли си Ричър. А може би и по-малко, ако там са се охлаждали шест бутилки в картонена опаковка.
— Това не е всичко — рече Питърсън.
— Не думай — отвърна Ричър.
— Прибрахме главатаря им, но те продължават да функционират. Някой издава заповеди, които се изпълняват.
— Може би шефът си има заместник.
— При бандите няма такова нещо.
— Значи той има връзка с тях. Мобилен телефон или писмени инструкции, които някой изнася от ареста.
— Изключено.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Остава адвокатът му. Всекидневни визити, по време на които вашият човек издава устни заповеди, а адвокатът ги предава надолу по веригата.
— И ние си го помислихме. Но не е така.
— Откъде знаеш?
— Стаята за посещения е под видео и аудио контрол.
— Въпреки поверителния характер на разговорите между адвокат и клиент? Законно ли е?
— Може би. Затворът е нов, а в закона има куп добавки и изменения.
— Той не е федерален затворник.
— Добре де, може би не е съвсем законно.
— Но въпреки това го правите?
— Да — кимна Питърсън. — Но до този момент не сме хванали никакви инструкции или конкретни детайли. Нищо не се записва на хартия, няма предаване на бележки.
— Чували ли сте за Четвъртата поправка? Тя може да ви прецака тотално.
— Нямаме намерение да използваме нищо от чутото. Дори прокурорът не знае, че го правим. Целта ни е да получим някакво предварително предупреждение за евентуални действия срещу свидетелката. Нищо повече.
— С нея нещата са наред. Постарали сте се добре. Все пак става въпрос само за месец. Дори и ако нещата се проточат.
— Ние се явихме на конкурс за този затвор.
— Холанд ми каза — кимна Ричър. — Като завод на „Тойота“. Или на „Хонда“.
— Трябваше да дадем, за да получим.
— Винаги е така.
— Служителите в подобен род заведения получават данъчни облекчения. Построихме нови къщи, разширихме училището.
— Но?
— Трябваше да подпишем техния кризисен план.
— Който гласи?
— Да играем точно определена роля в случай на бягство.
— Която е?
— Целият личен състав на болтънската полиция заема позиция на предварително очертан периметър на километър и половина около затвора.
— Целият?
— До последния човек, независимо кой е на смяна и кой почива. Няма болни, няма заспали.
— Сериозно ли говориш?
— Бяхме принудени да подпишем. За доброто на града.
— Лошо — промърмори Ричър.
— Много лошо — съгласи се Питърсън. — Включи ли се сирената, трябва да зарежем всичко и да потеглим на север. Целият личен състав, до последния човек. А ако това се случи в рамките на следващия месец, Джанет Солтър остава без никаква охрана.
9
Ричър довърши втората си бира и каза:
— Това е лудост.
— Само в действителност, но не и на хартия. На теория трябва да получим подкрепление от магистралните патрули. А федералните вече ни предложиха закрила за мисис Солтър. Работата е там, че през зимата магистралните патрули са постоянно навън, обикновено на часове разстояние от тук, а мисис Солтър отказва федерална закрила. Според нея не тя, а рокерите трябва да бъдат заключени някъде надалеч.
— Май имате проблем — въздъхна Ричър.
— На мен ли го казваш?
Ричър извърна глава към прозореца, зад който белееше осветеният от луната сняг.
— Но времето не е особено подходящо за бягство, нали? И ще остане такова може би месеци. Половин метър девствен сняг покрива всичко в радиус от осем километра. Ако някой реши да прескочи оградата, или каквото имат там, ще умре от студ в рамките на един час. Или ще бъде преследван с хеликоптер. Следите му ще личат отдалеч.
— Вече никой не бяга пеша — поклати глава Питърсън. — По-вероятно е да опитат с някой камион за провизии или нещо подобно.
— А защо трябва да правите кордон точно на километър и половина?
— Никой не твърди, че кризисните планове са безупречни.