61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
Почистената алея за коли се раздвояваше. Единият лъч водеше към хамбара, а другият свършваше пред къщата. Питърсън паркира пред хамбара — голяма отворена постройка, разделена на три части. Едната беше заета от Форд пикап с прикачен снегорин, а във втората имаше старателно подредени купчини дърва за огрев. Двамата слязоха от колата и поеха по разчистената алея обратно към къщата.
Входната врата беше от солидно дърво, боядисана в червено като стените. Тя се отвори в момента, в който спряха пред нея. Жената в затопленото антре беше горе-долу на възрастта на Питърсън, доста над средния ръст. Слабата ѝ фигура ясно се очертаваше на меката светлина, която идваше от вътрешността на къщата. Косата ѝ беше прибрана на опашка. Беше облечена с черен панталон и вълнен пуловер със сложна шарка.
Трябваше да е съпругата.
Тримата останаха неподвижни за момент, разигравайки пантомима на любезност. Питърсън беше нетърпелив да избяга от студа, жена му не искаше да изпусне топлината навън, а на Ричър не му се щеше да влезе, без да бъде поканен. След една дълга секунда колебание жената разтвори по-широко вратата, а Питърсън го побутна да влезе. Подът на антрето беше покрит с лакирани дъски, стените под ниския таван бяха облепени с тапети. Вляво се виждаше килер, вдясно беше трапезарията. Кухнята се намираше право напред в дъното на коридора. Там боботеше печка на дърва. Ноздрите на Ричър уловиха миризмата на дим и нагорещено желязо.
Питърсън ги запозна с тих глас. Вероятно горе спят деца, помисли си Ричър. Съпругата се казваше Ким и явно знаеше всичко за катастрофиралия автобус и необходимостта от настаняването на пътниците. Каза, че е приготвила едно сгъваемо легло в кабинета. Тонът ѝ беше извинителен, сякаш съжаляваше, че не разполагат със стая за гости.
— Мога да спя и на пода, госпожо — рече Ричър. — Много съжалявам, че ви създавам неудобства.
— Няма проблем — отвърна тя.
— Надявам се да си тръгна рано сутринта.
— Едва ли ще стане. До сутринта всичко ще бъде затрупано.
— Е, тогава по-късно през деня.
— Страхувам се, че пътищата ще бъдат затворени — поклати глава Ким и погледна към съпруга си. — Нали така, Андрю?
— Много вероятно — кимна Питърсън.
— Можете да останете колкото пожелаете — добави съпругата му.
— Много мило от ваша страна, госпожо. Благодаря ви.
— В колата ли оставихте багажа си?
— Той няма багаж — обади се Питърсън. — Твърди, че няма нужда от нищо.
Ким не реагира. Лицето ѝ остана безизразно, сякаш не беше в състояние да приеме подобна информация. После очите ѝ пробягаха по якето, ризата и панталоните на Ричър.
— Утре ще се отбия в някой магазин — обясни той. — Имам навик през няколко дни да купувам онова, което ми е необходимо.
— Вместо да давате дрехите си на химическо чистене?
— Да.
— Защо?
— Струва ми се, че е по-логично.
— Ще ви трябва топло палто.
— Сигурно.
— Не си купувайте. Твърде скъпо е само за няколко Дни. Ние ще ви дадем едно назаем. На баща ми е. Той е висок горе-долу колкото вас. Държи го тук за всеки случай. Има още шапка и ръкавици. — Жената отвори стенния шкаф до нея и започна да прехвърля подредените на закачалки дрехи. Когато се изправи, в ръцете ѝ имаше огромна подплатена шуба с цвят на рядка кал и шнур за пристягане през кръста. Беше стара и износена, с тъмни петна по реверите и раменете — следи от отдавна свалени нашивки и табелки. Ръкавите ѝ се разширяваха в долния край.
— Пенсиониран полицай? — попита Ричър.
— Магистрален патрул — кимна Ким Питърсън. — Те могат да задържат униформите си, след като им махнат нашивките.
Шубата имаше подплатена с кожа качулка, а от джобовете ѝ стърчаха шапка и чифт дебели ръкавици.
— Пробвайте я — рече Ким.
Оказа се, че баща ѝ е по-едър от Ричър. Шубата беше поне с един номер по-голяма. Но по-голямото винаги е по-добро от по-малкото. Ричър я навлече, сведе очи към мястото, на което са били нашивките, и се усмихна. Те му придаваха чувство за сигурност. Винаги беше харесвал сержантите си, които вършеха добра работа.