61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Което обяснява защо стъпвате на пръсти — кимна на свой ред Ричър. — Не можете да ги ударите, защото няма да ви стигнат ресурсите.
— И защото трябва да оправдаем действията си пред съда. Не можем да позволим на защитата да ги обяви за част от кампания за прочистване. А и рокерите не са глупави. Пазят се добре. Технически погледнато, никой от тях не е извършил престъпление. Поне не публично.
— Но фактически е обратното. Аз видях снимките.
— Именно — въздъхна Питърсън. — От тях личи, че един от нашите примерни граждани е пребил до смърт един от техните.
Шумният будилник на хладилника показваше дванайсет без пет. Оставаха петдесет и два часа. Луната зад прозореца беше високо в небето, снегът блестеше под бледите ѝ лъчи. Въздухът беше неподвижен. Нямаше вятър. Студът беше толкова силен, че Ричър го усещаше през стените. В стаята се беше образувала нещо като буферна зона, широка около половин метър. Там топлината на печката се сблъскваше с проникващия студ и го връщаше обратно.
— Началник Холанд в течение ли е? — попита Ричър.
— Защо питаш?
— Първоначални впечатления. Стори ми се малко объркан.
— Холанд е човек на място.
— Не отговори на въпроса ми.
— Ти обсъждаше ли началниците си, когато служеше в армията?
— Непрекъснато. С равните по ранг.
— Ние равни ли сме по ранг?
— Приблизително.
— Какви бяха твоите началници?
— Някои бяха свестни, но други бяха негодници.
— Холанд си е наред — увери го Питърсън. — Но е много уморен. Жена му почина, а дъщеря му порасна и напусна дома му. Той е съвсем сам и това му се отразява зле.
— Видях снимките в кабинета му.
— Спомен от по-добри дни. Бяха чудесно семейство.
— Значи е в течение на операцията?
— Достатъчно, за да поиска помощ, ако се наложи.
— От кого?
— От теб.
Ричър довърши бирата си. Беше му топло, чувстваше се добре. Бавно се предаваше на умората.
— Какво бих могъл да направя за него?
— Лагерът на някогашните строители се намира до старо военно съоръжение.
— Вече ми го каза.
— Искаме да разберем какво точно представлява то.
— Не знаете ли?
— Строено е много отдавна. Една-единствена каменна сграда, малко по-голяма от обикновена къща.
— И това е всичко?
— Да — кимна Питърсън. — Дълъг и прав като стрела път, който свършва пред малка къща в прерията.
— Колко малка?
— По-малка от тази.
— Форма?
— Квадратна. Като повечето обикновени къщи.
— С покрив?
— Разбира се.
— Питам, защото ми хрумна, че може би е била ракетен силоз. В двете Дакота има много такива.
— Не е силоз.
— Значи може да е била всичко. Включително и незавършено строителство.
— Не е това. По-старите хора помнят, че стотина строители са работили там в продължение на цял месец. Районът е бил отцепен от армията. Непрекъснато са пристигали и отпътували хора. Твърде голямо оживление за строителството на малка къща в прерията.
— Чувал съм и по-странни истории.
— Ние трябва да знаем какви са шансовете ни да се появим там и да арестуваме повече от сто души. Трябва да знаем какво ни очаква.
— Свържете се с някого. Може би с Министерството на отбраната.
— Направихме го. Не само ние, а и общинският съвет, после и щатското правителство.
— И?
— Никакъв отговор.
— Колко възрастни са хората, за които спомена?
— Има ли значение?
— Искам да разбера кога е било построено съоръжението. Тези хора виждали ли са строителите с очите си? Или просто преразказват историите, които са чули от бащите и дядовците си.
— Постройката е на около петдесет години.
— Колко време е била използвана по предназначение? Имало ли е войници?
— Не. Сградата никога не е била използвана.
— Вероятно става въпрос за съоръжение, построено по време на Студената война, което е останало недовършено — сви рамене Ричър. — В един момент идеята е била добра, а в следващия са я зарязали. По онова време често са се случвали подобни неща, защото стратегията се е променяла непрекъснато. Или защото никой не е имал представа какво са правили там. Което не е толкова важно. Каменната сграда е далеч по-устойчива на нападение с малокалибрено оръжие в сравнение с барака или каравана, но доколкото разбирам, вие не планирате престрелки.
— Просто трябва да сме сигурни.
— Не мога да ви помогна. Не съм служил там, дори не съм чувал за това място.
— Може би ще успееш да научиш нещо, ако използваш стари връзки.
— Доста отдавна съм напуснал армията.