61 часа
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «61 часа». Краткое содержание книги:
Пълен с туристи автобус се преобръща на заледен път насред бурята и поставя дремещия безгрижно на задната седалка Джак Ричър в необичайна и смъртоносно опасна ситуация. Близкото градче, сковано от студ и страх, е тероризирано от банда произвеждащи наркотици гангстери и само една смела жена е готова да се бори за справедливост. За да оцелее и да свидетелства в съда, тя се нуждае от помощ. Защото в Болтън, Южна Дакота, ще пристигне наемен убиец, който няма да се спре пред нищо.
Джак Ричър не обича да се застоява на едно място. Но следващите 61 часа ще променят плановете му. Тайните са по-стряскащи, а противниците му – по-силни, отколкото би могъл да си представи. Но такава е и жената, която Ричър трябва да защити с цената на собствения си живот.
— Кога?
— Преди една година.
— И?
— Дойдоха рокерите и завладяха лагера.
— Колко?
— Вече са над сто.
— И?
— Продават метамфетамини. В големи количества. На изток и на запад от магистралата. Правят голям оборот.
— Изхвърлете ги.
— Опитваме се, но не е лесно. Нямаме официални причини да направим обиск. Което обикновено не е проблем. Правят временна лаборатория за метамфетамини в някоя каравана, която действа най-много ден-два, преди да се взриви. Достатъчно е да се появим след пожарната и да направим измерване. Въздухът ще бъде наситен с летливи химикали. Само че тези типове са много внимателни. До ден-днешен нямат нито един инцидент.
— Но?
— Попаднахме на следа. Появи се някаква едра риба от Чикаго да преговаря за голяма доставка. Срещата му с главатаря на рокерите се проведе тук, в Болтън, на неутрална територия с всички удобства. Едрата риба купи пробно количество от един пикап, паркиран пред ресторанта, в който хапнахме тази вечер.
— И?
— Имаме свидетел на сделката. Онзи от Чикаго успя да се измъкне, но ние пипнахме дрогата и арестувахме рокера. В момента е заключен в общинския арест и чака процес.
— Главатарят, казваш? Това не ви ли даде повод да претърсите лагера?
— Колата му е регистрирана в Кентъки, а шофьорската му книжка е издадена в Алабама. Твърди, че не живее тук, а само се е отбил. Нямаме доказателства за противното. Не можем да го арестуваме само защото се облича като някои други типове, които сме виждали. За съда това не е достатъчно. Искат повече.
— И какво решихте?
— Да го притиснем. Като му предложим извънсъдебно споразумение срещу информация, която ще ни позволи да ликвидираме цялото гнездо.
— Той прие ли?
— Още не. Изчаква развоя на събитията. Свидетелят може да забрави какво е видял. А може и да умре.
— Кой е свидетелят?
— Една приятна възрастна дама, от местните. Надхвърлила е седемдесет, бивша учителка и библиотекарка. Абсолютно надежден свидетел.
— Има ли опасност да забрави или да умре?
— Разбира се, че има. Тези хора постоянно плашат свидетелите. Или ги убиват.
— И по тази причина вие сте нащрек. Очаквате да се появи убиецът.
Питърсън само кимна.
Ричър отпи нова глътка от бутилката и попита:
— А защо мислите, че той ще бъде външен човек? Не е ли по-лесно някой от рокерите да свърши работата?
— Залепваме се за всеки, който се появи в града — поклати глава Питърсън. — Като тази вечер. Всички ги дебнат. Значи няма да е рокер. Би било проява на защитна реакция, а тяхната стратегия е да не ни дават никакви поводи.
— Ясно.
— Някой друг пътува насам, за да изпълни поръчката — добави Питърсън. — Няма друг начин. Някой, който ще се различава от тях.
8
Ричър отпи трета голяма глътка от бутилката и каза:
— Не е шофьорът.
— Откъде си толкова сигурен? — попита Питърсън.
— Колко печелят онези типове от метамфетамина?
— Около двеста долара на грам, но го продават с пикапи, които побират много. Може би правят милиони.
— В такъв случай могат да си позволят професионалисти. Един професионален убиец едва ли ще се препитава като шофьор на автобус.
— Добре, не е шофьорът — въздъхна Питърсън. — Мистър Джей Нокс е невинен.
— А вие гарантирате за всички посетители на затвора, така ли?
— Държим ги под наблюдение. Те наемат стаи в мотелите, използват градския транспорт за отиване и връщане от затвора, а на другия ден си тръгват. Всяко отклонение от този маршрут ще привлече вниманието ни.
— Къде е свидетелката?
— Стои си у дома. Казва се Джанет Солтър. Много мила женица, като добрата баба от приказките. За щастие живее на задънена улица, която денонощно се охранява от наши служители. Ти видя колата им.
— Не е достатъчно.
— Знаем. Пред къщата ѝ има още една кола, а трета охранява Задната част, на съседната улица. В самата къща дежурят полицайки, най-добрите, с които разполагаме. Четири по всяко време на денонощието. Две дежурят, две спят.
— Кога е делото?
— След месец, ако имаме късмет.
— А защо не я преместите? Може би в някой хотел на Карибите? Сигурен съм, че би приела такава оферта.
— Не иска да се мести.
— Съзнава ли, че се намира в опасност?
— Обяснихме ѝ ситуацията, но тя иска да направи каквото трябва. За нея това е принципен въпрос.
— Браво.
— И за нас е добре, тъй като възнамеряваме да ударим цялата шайка, веднъж и завинаги — кимна Питърсън. — От друга страна обаче, изпитваме големи затруднения, защото използваме всичките си ресурси.