Безумна луна

Опитах се за момент да преценя какви са чувствата ми към Сюзан, но това беше безнадеждно. Тя работеше като репортер за вестник «Аркейн», жълт вестник, разпространяван главно в Чикаго. Най-често публикуваха заглавия като например, че Елвис Пресли и Джон Кенеди са забелязани да изпълняват дует в Атлантик сити или нещо подобно, но от време на време Сюзан успяваше да напипа нещо от истинския свръхестествен мир, за който хората бяха напълно забравили в полза на науката. Тя беше много добра и абсолютно неудържима.

Освен това беше очарователна, красива, духовита и изключително сексапилна. Нашите срещи често се превръщаха в дълги и страстни вечери, било у тях или при мен. Връзката ни траеше от доста време и никой от нас не се и опитваше да я дефинира. Предполагам, че и двамата се притеснявахме от подобно нещо, защото в такъв случай ще премислим и ще си кажем, че не си струва.

Продължих по стълбите и в ума ми цареше пълна бъркотия от окървавени трупове, диви зверове, сърдити бивши ученици и знойни тъмни очи. Има моменти, когато работата пречи на любовния ми живот. Но едно е сигурно — в това няма никаква скука.

Вратата на Специалния отдел се отвори миг преди да стигна до нея, и аз се заковах на място. Зад нея се появи агент Дентън от ФБР, висок и строен в своя безупречен сив костюм. Той също спря и ме изгледа, задържайки вратата с една ръка. Под сивите му очи имаше торбички от умора, но те продължаваха пресметливо да оглеждат, а вените на челото му бяха подути от напрежение.

— Господин Дрезден — каза той и ми кимна.

— Агент Дентън — отговорих аз любезно, дори приятелски. — Извинете ме, трябва да предам нещо на лейтенант Мърфи.

Дентън се намръщи леко, след това погледна назад към стаята, преди да излезе в коридора и да затвори вратата след себе си.

— Може би сега не е най-подходящият момент да я видите, господин Дрезден.

Погледнах към часовника на стената, който показваше осем без пет.

— Тя искаше да и го донеса рано.

Отстъпих настрани и се опитах да го заобиколя.

Той опря длан на гърдите ми — само толкова. Но беше як. Може би малко по-нисък от мен, но с много повече мускули. Не ме погледна в очите и заговори със спокоен глас:

— Вижте, Дрезден, това, което се случи снощи, не изглеждаше добре, но повярвайте ми, нямам нищо против лейтенант Мърфи. Тя е добър полицай и си върши работата. Обаче трябва да спазва правилата като всички останали…

— Ще го имам предвид — казах аз и тръгнах отново.

Той продължи да натиска гърдите ми.

— В момента при нея има следовател от Вътрешния отдел. Той вече е в лошо настроение заради досадните въпроси на някаква репортерка. Наистина ли искате да влезете вътре и да го принудите да започне да задава всякакви въпроси?

Погледнах го намръщено. Той смъкна ръката си от гърдите ми. Въпреки това не го заобиколих.