Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Вътрешността на зданието е най-банална, дори леко захабена, но я поддържат чиста. Сержантът на рецепцията, стар воин, ме изгледа над сивите си мустаци и впечатляващата си челюст.
— Здравей, Бил — поздравих аз и му показах папката, която стисках под мишница. — Нося нещо за Мърфи от Специалния отдел.
— Дрезден — отвърна той бдително и с жест на ръката ме насочи към стълбите зад него.
Не можах да спя достатъчно миналата нощ, но се обръснах и облякох прилично, преди да изляза — този път с бизнес костюм, вместо с обичайната си каубойска риза и джинси. Носех обаче протъркания си шлифер, защото под него се люлееше на дълга връв моята стреляща пръчка. Изкачих стъпалата през едно и по пътя се разминах с няколко полицаи. Някои от тях ме познаваха и един или двама дори ми кимнаха, но можех да доловя известно неудобство в тях. Очевидно за пазителите на реда в този момент изглеждах по-различен.
Сбърчих нос. В полицията отдавна ме имаха за малко откачен — момчето, което претендира, че е магьосник. Възприемаха ме все пак като полезен, защото можех да им предоставя добра информация и често с моите «психични способности» бях помагал за решаването на някои случаи. Бях свикнал да бъда от добрите момчета, но сега полицаите ми отправяха неутрални, професионални погледи като на потенциален криминален контингент, а не като на другар по оръжие. Това можеше да се очаква след разпространените слухове, които ме свързваха с Джони Марконе, но все пак не ми беше приятно.
Докато си мърморех под нос, потънал в подобни мрачни мисли, се сблъсках с една висока, красива жена, с тъмни коси и очи, пълни устни и дълги крака. Беше облечена в светлокафяви пола и жакет и искрящо бяла блуза. Гарвановите и вежди се повдигнаха възмутено, преди да погледне към мен и очите и да блеснат приятелски.
— Хари! — извика тя и сви устни в усмивка. Повдигна се на пръсти и ме целуна по бузата. — Чудесно е да те срещна тук.
Прочистих си гърлото.
— Здравей, Сюзан, завладя ли още няколко вестника?
Тя поклати глава.
— Все още не, но се надявам, че ще стане. След репортажите, които ми осигури миналата пролет, хората започнаха да гледат по-сериозно на моите материали. — Тя спря за миг и си пое въздух. Движението на гърдите и беше много привлекателно. — Виж, Хари, ако работиш отново за полицията и случайно можеш да ми кажеш какво става тези дни…
Поклатих глава и се опитах да и се скарам.
— Мисля, че се бяхме разбрали. Аз не се меся в твоите дела, не го прави и ти.
Тя се усмихна и докосна с пръст гърдите ми.
— Това важеше само докато излизахме заедно. — Тя ме огледа от главата до петите. — Или ако започнем отново…
— Сюзан Родригес, не знаех, че освен журналист си и юрист.
— А ти ставаш лош — каза тя и се намръщи. — Сериозно, Хари, още един репортаж като тази пролет, и кариерата ми е опечена.
— Да, но след миналата пролет от общината ме накараха да подпиша един тон декларации за неразгласяване. Нищо не мога да ти кажа за тези случаи.
— Добре де, не казвай нищо, но ако ми посочиш — да кажем — едно подходящо място на улицата, където да застана и да направя няколко хубави снимки, аз ще бъда много — тя се наведе и целуна врата ми, — много — целувката се придвижи до ухото, — много благодарна.
Преглътнах да си прочистя гърлото. След това отстъпих едно стъпало назад, по-далече от нея. Затворих за миг очи и се вслушах в бясното биене на сърцето ми.
— Съжалявам, не мога да направя това.
— О, Хари, колко си скучен. — Тя протегна ръка и ме погали по косата, след това ми се усмихна, за да покаже, че не се сърди. — Нека да излезем пак скоро. Вечеря?
— Чудесно — казах аз. — Какво правиш тук толкова рано?
Тя отметна глава и ме изгледа.
— Сделка ли предлагаш? Аз да ти кажа моето, а ти — твоето? Разбира се, неофициално.
Изръмжах:
— Сюзан, достатъчно.
Тя въздъхна и поклати глава.
— Ще ти се обадя за вечеря, става ли?
И тръгна надолу по стълбите покрай мен.
— Добре — казах аз. — Добре. Нося доклад на Мърфи за върколаците.
— Върколаци — каза тя и очите и светнаха. — Те ли стоят зад убийствата Лобо?
Намръщих се.
— Без коментари. ФБР държи всичко в затъмнение.
— Не може да бъдат убити десетина души и никой да не забележи — каза Сюзан лукаво. — Аз наблюдавам градските морги.
— Боже, колко си романтична. Добре, твой ред е. Казвай!