Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Всички си имаме своите демони.
— А втората отвара? — попитах черепа.
— На практика не може да се направи — каза Боб. — Вълците са прекалено умни и трябва да направиш нещо много силно, за да станеш неуловим за което и да е от техните сетива. Нещо от типа на Великия обръч на невидимите, а не някаква си Сенчеста наметка.
— Да не би да съм червив с пари? Не мога да си позволя такова нещо. Какво ще кажеш за частичен камуфлаж?
— Аха, искаш нещо за сливане с околността, така ли? Мисля, че това би било наистина полезно. Да не те открият лесно.
— Да — казах аз. — Ще използвам каквото мога.
— Няма проблеми — увери ме Боб и ми продиктува друга рецепта, която аз записах.
Проверих съставките и си помислих, че имам всичко в моите запаси по лавиците.
— Добре. Мога да започвам. А какво знаеш за върколаците, Боб?
— Много. Бях във Франция по времето на Инквизицията — каза Боб със сух глас (което всъщност можеше да се очаква).
Започнах със стимулиращата смес. Всяка отвара съдържа осем части. Една от тях е течна и представлява средата, в която се смесват останалите. Пет от тях са символично свързани с петте сетива. Една се отнася до разума, друга до духа. Основата на стимулиращата отвара е кафе, а на скриващата миризмите е вода. Сложих ги да се възварят. — Много ли върколаци е имало тогава?
— Шегуваш ли се? — каза Боб. — Имаше от всички видове, за които можеш да се сетиш. Всички разновидности на вълчите териоморфи.
— Теро… какво? — попитах аз.
— Териоморфи — каза Боб. — Човешки същества, приели животинска форма. Върколаците са териоморфи. Съществуват такива мечки, тигри, дори бизони.
— Бизони? — попитах аз.
— Да. Някои индиански шамани са можели да се превръщат в бизони. Почти всички са приемали формата на хищници, а съвсем доскоро вълците са били смятани за най-страшните хищници в Европа.
— Аха, ясно — казах аз. — И съществуват различия между отделните видове върколаци?
— Точно така — потвърди Боб. — Всичко зависи от това, по какъв начин си придобил вълчата форма и колко човешко си съхранил. Внимавай да не изкипи кафето.
— Добре, добре — казах отегчено и намалих пламъка под чашата с кафе. — А как можеш да се превърнеш във вълк?
— Класическият върколак — каза Боб — е просто човешко същество, което е използвало магия, за да стане вълк.
— Магия? Като магьосниците?
— Не — каза Боб. — Всъщност да, в известен смисъл. Той е като някой магьосник, който знае само едно заклинание, превръщащо го във вълк и може обратно да се превъплъти отново в човек. Повечето хора, които се научават как да стават върколаци, в началото не са много добри, защото са запазили прекалено много от човешката си същност. Те са променили тялото си физически, но разумът им си остава същият. Мислят и разсъждават, и личността им не се променя — но не притежават инстинктите и рефлексите на вълка. Те са свикнали да бъдат ръководени от зрението си двуноги, а не следващи обонянието четириноги. Трябва да научат всичко от нула.
— Защо някой може да поиска да прави това? — попитах аз. — Имам предвид да се научи как да стане вълк.
— Хари, ти не си бил селянин в средновековна Франция — каза Боб. — За тези хора животът беше много тежък. Нямаха никога достатъчно храна или подслон и лекарства. Ако получиш възможност да се сдобиеш с козина и да можеш да ловуваш за храна, и ти би го направил, нали?
— Добре, мисля, че започвам да разбирам — казах аз. — Нужни ли са сребърни куршуми или други подобни неща? Превръщаш ли се във върколак, ако те ухапят?
— Ха! — възкликна Боб. — Не. Тази история е холивудска измислица. А сребърният куршум е съвсем специален случай. Върколаците са като обикновените вълци. Оръжието ги наранява по същия начин.
— Това е добра новина — казах аз, докато разбърквах отварата. — Какви други видове има?
— Има още един вариант — когато някой друг приложи магия, за да те превърне във върколак.
Погледнах го.
— Трансмогрификация? Боб, това е незаконно. Има го в Закона за магията. Ако превърнеш някого в животно, ти унищожаваш личността. Не можеш да промениш някого, без да изтриеш разума му. На практика това е убийство.
— Аха, точно така, нали? В действителност мнозина преживяват трансформацията. Поне за кратко. Надарените със силна воля успяват да запазят човешката си памет и същност дори за няколко години. Но рано или късно, те изчезват окончателно и остава само вълкът.
Пренебрегнах за малко отварите, за да запиша нещо в бележника ми.
— Ясно. Какви други начини има, за да станеш върколак?
— Навремето във Франция най-разпространеният начин беше да се сключи сделка с демон, с дявола или с някой мощен магьосник. Снабдяваш се с пояс от вълча кожа, слагаш си го, произнасяш магическите думи и хоп, ставаш вълк. Хексенволф[6].