Тихоокеански водовъртеж

— Ето го, пак почва!

— Придържай се към фактите, командире. — Хънтър изгледа Денвър със смразяващ поглед. — Нямаме време за научна фантастика.

Мъжете се умълчаха; единствено приглушените звуци на апаратурата отвъд облицованите стени нарушаваха настъпилата тишина. Пит разтърка очи, после тръсна глава, сякаш да прочисти съзнанието си. Когато заговори, изричаше думите много бавно.

— Мисля, че Бърдет засегна интересна тема.

Хънтър го погледна.

— Нима сте склонен да вярвате в малки зелени човечета с щръкнали уши, които имат зъб на морски кораби?

— Не — отвърна Пит. — Но вярвам на вероятността, че който или каквото и да стои зад бедствието, те са искали именно испанският товарен кораб да се озове на мястото.

Думите му заинтригуваха Хънтър.

— Да допуснем, че за малък процент от изчезнали кораби обяснението е лошо време, лошо корабоводене и лош късмет. Тогава правим една крачка напред и казваме, че в дъното на останалите загадки стои разум.

— Добре, значи има мозък, който ръководи представлението. Тогава какво той… — Боланд замълча и се загледа в усмихнатия Денвър. — Добре де, какво той е щял да спечели, като се остави на испанците да го заловят насред масовото убийство?

— И защо ще трябва да се отклонява от установената практика? — попита Пит. — Моряците са прословути със суеверието си. Мнозина от тях дори не могат да плуват, а на пръсти се броят онези, които ще нахлузят водолазна маска за лице и апарат за дишане и ще се гмурнат под повърхността. Те прекарват живота си в кръстосване по морската повърхност. И най-дълбоките им страхове и кошмари са съсредоточени във вероятността да се удавят. Моето предположение е, че това е бил предварително подготвен план от страна на наш незнаен злодей, който е искал пътниците на „Лили Марлен“ и екипажът й да бъдат намерени безбожно осакатени и струпани на купчини по палубите. Дори кученцето не е било пощадено.

— Звучи ми като добре разработен план за сплашване на неколцина моряци — не отстъпваше Боланд.

— Не само на неколцина — продължи Пит, — ами на цял флот моряци. С две думи: цялото представление се е разиграло с цел предупреждение.

— Предупреждение за какво? — попита Денвър.

— Предупреждение да се стои далече от точно този район на морето — отвърна Пит.

— Трябва да призная — каза Боланд, — че след случая с „Лили Марлен“ морските плавателни съдове избягват района на Водовъртежа като че ли е чумав.

— Имате един проблем. — Тонът на Хънтър беше странно мек. — Единствените свидетели на място — аварийно-спасителната група — са били взривени заедно с кораба.

Пит се усмихна многозначително.

— Много просто. Идеята е била групата да се върне на борда на „Сан Габриел“ и да докладва на капитана. Нашият „главен организатор“ не е разчитал, че алчност ще се надигне в уродливата глава на капитана. Спасителната група, както си спомняте, избира да остане на кораба и иска влекателно въже, като вероятно вече пресмята как ще изхарчи парите от спасителната операция. Те е трябвало да бъдат спрени точно там, където се е намирал корабът. Ако „Лили Марлен“ е стигнела до пристанище, научното разследване е могло да разкрие някои унищожителни факти. Затова един добър взрив и… яхтата на Върхъсън отива на дъното.