Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?
Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.
Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.
Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта — в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.
Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от времето към присъствието. Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие.
КЛЮЧЪТ КЪМ ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ
В критична ситуация, когато животът ви е застрашен, превключването на съзнанието от времето към присъствието понякога се получава естествено. Личността, която притежава минало и бъдеще, за миг отстъпва място на наситено съзнателно присъствие, което остава много будно, макар и спокойно. От това състояние на съзнанието тръгва необходимата реакция.
Причината, поради която някои хора обичат да се впускат в рисковани занимания — алпинизъм, автомобилни състезания и т. н. — макар че е възможно да не го съзнават, е в това, че тези занимания ги принуждават да бъдат в Настоящето — в наситеното живо състояние, в което са свободни от проблеми, от мислене, от бремето на личността. Отклоняването от настоящия момент дори за миг може да означава смърт. За съжаление, такива хора развиват зависимост от някакво занимание, за да пребивават в това състояние. Но не е нужно да изкачите северния склон на Айгер. Това състояние ви е достъпно още сега.
От най-древни времена духовни учители във всички култури са посочвали Настоящето като ключ към духовното измерение. Въпреки това то като че ли остава тайна. Със сигурност не го преподават в църквите и храмовете. Ако отидете на църква, ще ви четат от Библията неща като: “Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си”, или: “Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство”. Може да ви прочетат откъса за красивите цветя, които не се грижат за утре, а живеят лесно в безвремието на Настоящето и Бог им дава щедро всичко. Дълбокият и радикален характер на тези идеи остава неразпознат. Като че ли никой не осъзнава, че те са предназначени да бъдат прилагани в живота, за да могат да доведат до дълбока вътрешна промяна.
Същността на дзен будизма е в това да се движите по острието на Настоящето — да бъдете така пълно и безусловно присъстващи, че никакъв проблем, никакво страдание, нищо, което вие по своята същност не сте, да не може да се задържи във вас.
За да отклони вниманието на учениците си от времето, големият дзен учител Ринзаи често вдигал пръст и питал бавно: “Какво липсва в този момент?” Важен въпрос, който не изисква отговор на нивото на ума. Целта му е да прикове вниманието ви дълбоко в Настоящето. Друг подобен въпрос в дзен традицията е: “Ако не сега, то кога?”
Настоящето заема централно място и в учението на суфизма — мистичния клон на исляма. Суфистите казват: “Суфистът е син на сегашното време”. Руми — големият поет и суфи учител — заявява: “Миналото и бъдещето закриват Бог от погледа ни, изгорете ги с огън”.
Духовният учител от XIII в. Майстер Екхарт обобщава това много красиво: “Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето”.
ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО
Преди малко, когато говорехте за вечното настояще
и нереалността на миналото и бъдещето, установих, че гледам онова дърво пред прозореца. Бях го поглеждал и преди, но този път беше различно. Външното
възприятие не се беше променило много само
че цветовете изглеждаха по-ярки и по-живи. Но имаше