Смъртоносно бяло

Норфъкският териер отново залая бясно. Лабрадорът се стресна от сън и също се присъедини.

– Моля ви, вървете си! – заяви Кинвара и се изправи. – Махайте се! Поначало не исках да ви набъркват във всичко това! Заминавайте си, чухте ли?

– Разбира се – отвърна любезно Страйк, като остави на масичката празната си чаша. – Нали няма да възразите само да сложа протезата си?

Робин вече бе станала. Страйк прикрепи отново изкуствения крак, докато Кинвара го наблюдаваше с вълнуваща се гръд и чаша в ръка. Най-сетне Страйк бе готов да се изправи, но при първия си опит се гътна обратно на канапето. С помощта на Робин все пак стигна до вертикално положение.

– Е, довиждане, госпожо Чизъл.

Единственият отговор на Кинвара бе да иде до френския прозорец и отново да го отвори, като кресна на възбудилите се наново кучета да не мърдат.

Едвам нежеланите й гости бяха стъпили на чакълената алея отвън, и Кинвара затръшна стъклената врата зад тях. Докато Робин си нахлузваше гумените ботуши, чуха изтракването на месинговите халки, когато домакинята дръпна завесите и после призова кучетата навън от стаята.

– Не съм сигурен, че ще мога да се добера до колата, Робин – каза Страйк, който избягваше да отпуска тежестта върху протезата си. – В ретроспекция това копаене... май че беше грешка.

Робин безмълвно хвана ръката му и я преметна през раменете си. Той не оказа съпротива. Заедно завървяха бавно през тревата.

– Ти разбра ли какво се опитах да ти кажа без звук там? – попита го Робин.

– Че има някой горе? Да – отвърна той, като се разтреперваше от болка при всяко стъпване върху протезата. – Разбрах те.

– Не изглеждаш...

– Не съм изненадан... чакай! – изрече рязко, все още облегнат върху нея, и се закова на място. – Да не си се качвала горе?

– Да – призна Робин.

– Дяволите да го вземат!

– Чух стъпки.

– А какво щеше да стане, ако ти беше скочил?

– Взех си оръжие и не бях... Ако не се бях качила горе, нямаше да видя това.

Робин извади мобилния си телефон, извика на екрана снимката на картината върху леглото и му го подаде.

– Ти не забеляза изражението на Кинвара, когато видя голата стена. Корморан, тя не знаеше, че картината е била свалена, докато ти не я попита за нея. Онзи, който беше горе, се е опитвал да я скрие по време на излизането й навън.

Страйк дълго се взира в екрана с тежко отпусната върху раменете на Робин ръка. Накрая попита:

– На това ли му казват шареночерен?

– Какво ти става? Конски цветове в такъв момент?

– Отговори ми.

– Не, шареночерните са в черно и бяло, не в кафяво и...

– Трябва да идем в полицията – отсече Страйк. – Опасността от ново убийство нарасна в геометрична прогресия.