Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– В мига, когато научихме за обесеното момче, Джаспър се разтревожи, че става дума за неговите бесилки. Но вие знаете всичко, нали? Че имаше две бройки? Ала само едната стигна до правителството. Другата замина нанякъде, отвлякоха камиона или нещо такова. И тъй се озовала насред нищото. Снимките са доста потискащи без съмнение. Във Външното министерство смятат, че става дума за сгрешена самоличност. Джаспър не виждаше как могат да бъдат проследени до него, но Джими каза, че има доказателство за това. Знаех си, че ще научите – изрече тя с горчиво задоволство. – Теган е ужасна клюкарка.
– И за да сме наясно – подхвана Страйк, – когато Джими Найт за пръв път дойде тук да ви види, искал е своя дял и този на Били за двата комплекта бесилки, които баща му е оставил завършени преди смъртта си, така ли е?
– Точно така – отвърна Кинвара и отпи уиски. – Струваха осемдесет хиляди двете. Той поиска четиресет.
– Но вероятно – каза Страйк, който си припомни думите на Чизъл, че Джими е дошъл пак след първия си опит да получи пари и е поискал намалена сума – съпругът ви го е информирал, че е получил плащане само за едната, тъй като другата е била открадната при транспортирането?
– Да – потвърди Кинвара. – Така че Джими поиска двайсет хиляди, но ние ги бяхме похарчили вече.
– Как приехте претенцията на Джими, когато дойде да ви иска пари за пръв път?
На Робин й се стори, че лицето на Кинвара порозовя, но може би се дължеше на ефекта от уискито.
– Ако искате да знаете истината, виждах, че има право да претендира за тях. Половината сума се полагаше на момчетата Найт. Такава беше уговорката, докато Джако Кент беше жив, но Джаспър зае позицията, че Джими не може да претендира за дял от откраднатата бесилка, при това той ги беше съхранявал в хамбара си и бе поел разноските по транспортирането и прочие. Заяви, че Джими не може да го съди, дори да поиска. Той не харесваше Джими.
– Е, да, нищо чудно, политическите им убеждения са били твърде различни – отбеляза Страйк.
Кинвара едва не прихна.
– Беше на лична основа. Не сте ли чули за Джими и Изи? Не... Е, Теган беше твърде малка, та да е чувала тази история. О, случи се само веднъж – добави тя, явно останала с впечатление, че Страйк е шокиран, – но на Джаспър това му стигаше. Човек като Джими Найт да дефлорира скъпата му дъщеря, нали разбирате... Само че Джаспър не би могъл да даде парите на Джими, дори да искаше – продължи тя. – Вече бяха похарчени. Известно време аз имах контрол над сметките ни и бях направила ремонт на покрива на конюшните. Изобщо не знаех – добави, сякаш доловила неизречена критика, – докато Джими не ми обясни онази вечер каква е била уговорката между Джаспър и Джако Кент. Джаспър ми беше казал, че бесилките са си негови и може да ги продава, а аз му повярвах. Естествено, че му повярвах. Той беше мой съпруг.
Тя отново се насочи към масата с бутилките, а дебелият лабрадор, търсещ топлина, се надигна от далечния си ъгъл, заобиколи меката табуретка и се пльосна пред буйно горящия огън. Норфъкският териер доприпка след него и не пропусна да изръмжи срещу Страйк и Робин, а Кинвара го смъмри сърдито:
– Млъкни, Ратънбъри.
– Има още едно-две неща, за които исках да ви питам – каза Страйк. – Първо, съпругът ви имаше ли парола на телефона си?
– Естествено, че имаше – отговори Кинвара. – Той много държеше на сигурността.
– Значи не я е дал на много хора?
– Дори на мен никога не я каза – заяви Кинвара. – Защо питате?
Страйк игнорира въпроса и продължи:
– Вашият доведен син ни разказа различна история като обяснение на пътуването му дотук в сутринта, когато умря мъжът ви.
– О, така ли? И какво казва този път?
– Че се опитвал да ви спре да не продадете огърлица, която била в семейството от...
– Казал си е истината, а? – прекъсна го тя и се обърна към тях с нова чаша уиски в ръка. С дългата й червена коса, разрошена от нощния вятър, и зачервени бузи имаше малко разпуснат вид, при това забрави да загърне палтото си на връщане и черната нощница разкри щедро горната част на гърдите й. Тя отново се тръшна на канапето. – Да, той искаше да ме спре да продам огърлицата, което, между другото, имам пълните права да направя. Моя е по условията на завещанието. Джаспър да е бил малко по-внимателен, като го е писал, ако не е искал да бъде моя, не е ли така?
Робин си припомни сълзите на Кинвара последния път, като присъстваха в тази стая, и как й бе домъчняло за нея, колкото и антипатична да се бе показала в други отношения. В отношението й сега нямаше и помен от скърбяща вдовица, но Робин бе склонна да го отдаде на питието и на току-що преживения шок от нахлуване в имота й.