Смъртоносно бяло

Знаеше, че няма смисъл да викне: „Кой е там?“. Ако онзи, който се криеше горе, бе готов да покаже лицето си, не би оставил Кинвара да излезе сама от къщата, за да провери кое бе развълнувало кучетата.

Като изкачи стълбите, Робин видя вертикална ивица светлина върху тъмния под, идеща от единствената осветена стая. Усети иглички по тила и скалпа си, докато се прокрадваше към нея със страха, че неизвестният човек, спотайващ се там, я наблюдава от някоя от трите тъмни стаи с отворени врати, покрай които мина. Като постоянно се озърташе през рамо, тя бутна с връхчетата на пръстите си вратата на осветената стая, вдигна високо бронзовата жаба и влезе.

Това очевидно бе спалнята на Кинвара: тясна, разхвърляна и празна. На масичка до вратата светеше настолна лампа. Леглото беше неоправено и имаше вид, сякаш е напуснато набързо, а кремавият юрган лежеше смачкан на пода. Стените бяха покрити с картини на коне, всичките с далеч по-лошо качество дори за нетренираното око на Робин от липсващата картина в дневната. Вратите на гардероба бяха отворени, но само лилипут би могъл да се скрие зад гъсто накачените дрехи вътре.

Робин се върна на тъмната площадка. Стисна бронзовата жаба и се помъчи да се ориентира. Звуците, които бе чула, идеха от стаята точно над дневната, а това означаваше, че тя е онази насреща й със затворената врата.

Когато протегна ръка към бравата, ужасяващото усещане за наблюдаващи я очи се засили. Отвори вратата, без да пристъпва вътре, и опипа вътрешната стена, докато откри ключа за осветлението.

Неприглушената светлина разкри студена гола стая с месингово легло и шкафче с чекмеджета. Тежките завеси на старомодни месингови халки бяха дръпнати и скриваха гледката навън. Върху двойното легло лежеше картината „Скърбяща кобила“ с кафяво-бялата майка, душеща бялото жребче, сгушено в сламата.

Като бръкна в джоба на якето си с ръката, която не държеше бронзовото преспапие, Робин извади мобилния си телефон и щракна няколко снимки на картината върху леглото. Имаше вид, че е оставена там набързо.

Робин изпита внезапното чувство, че нещо се раздвижи зад нея. Извърна се рязко, като с мигане се опита да отпъди запечатаната от светкавицата на камерата върху ретината й картина в позлатена рамка. Тогава чу гласовете на Страйк и Кинвара да стават все по-различими в градината и разбра, че те се връщат в дневната.

Тя угаси лампата в стаята и изтича колкото можа по-тихо обратно към площадката, а после надолу по стълбите. Тъй като се боеше, че няма да успее да стигне в дневната преди тях, втурна се към банята долу, пусна водата в тоалетната и после се върна по коридора, като стигна до дневната точно в мига, в който домакинята влизаше от градината.