Три дни по-късно Страйк и Робин получиха безпрецедентна покана. Като жест, задето бяха предпочели да помогнат на полицията, вместо да излязат с едни гърди пред нея, и предадоха информация за откраднатата от Флик бележка и за „Скърбяща кобила“, Централното управление прие детективите в сърцевината на разследването в Ню Скотланд Ярд. Свикнали полицията да гледа на тях като на неудобни пречки или фукльовци, Робин и Страйк бяха изненадани, но благодарни за това непредвидено стопляне на отношенията.
При пристигането им високата руса шотландка, която оглавяваше екипа, надникна за минута от стая за разпити, за да се ръкува с тях. Страйк и Робин бяха наясно, че полицията е прибрала двама заподозрени за разпит, но на никого все още не бяха повдигнати обвинения.
– Прекарахме сутринта в истерия и отричане – осведоми ги главен инспектор Джуди Макмърън, – но мисля, че до края на деня ще пропукаме съпротивата й.
– Има ли шанс да им хвърлим поглед, Джуди? – попита подчиненият й детектив Джордж Лейборн, който бе посрещнал Робин и Страйк на входа и ги беше отвел горе. Беше пълен мъж и напомняше на Робин за пътния полицай, дето се имаше за много духовит, спрял край банкета, когато тя бе изпаднала в паническа атака.
– Ами добре, вървете – усмихна се главен инспектор Джуди Макмърън.
Лейборн поведе Страйк и Робин зад ъгъл, после през първата врата вдясно в тясно и тъмно пространство, от което половината стена беше двустранно огледало към стая за разпити.
Робин бе виждала такива места само по филми или по телевизията и бе като омагьосана. Кинвара Чизъл седеше от едната страна на бюро до адвокат с тънки устни и костюм на фино райе. С пребеляло лице без грим и облечена в сива копринена блуза, толкова смачкана, че все едно бе спала с нея, Кинвара плачеше, скрила лице в салфетка. Срещу нея седеше друг детектив инспектор с далеч по-евтин костюм от този на адвоката. Изражението му бе неутрално.
Докато гледаха, главен инспектор Джуди Макмърън се върна в стаята и седна на свободния стол до колегата си. След пауза, която се усети много дълга, макар вероятно да бе траяла само минута, главен инспектор Джуди Макмърън заговори:
– Все още ли няма какво да кажете за нощта, прекарана в хотела, госпожо Чизъл?
– Това е някакъв кошмар – прошепна Кинвара. – Не мога да повярвам, че се случва. Не мога да проумея как така съм тук.
Очите й бяха зачервени, подути и изглеждаха лишени от мигли, след като си бе изтрила спиралата.
– Джаспър се самоуби – изрече с треперещ глас. – Беше депресиран! Всички ще ви го кажат! Онова изнудване буквално го изяждаше отвътре... Говорихте ли вече с Външното министерство? Самата мисъл, че могат да съществуват снимки на онова момче, което е било обесено... Не разбирате ли колко уплашен беше Джаспър? Ако това бе излязло наяве...
Гласът й пресекна.
– Къде са ви доказателствата срещу мен? – настоя да узнае тя. – Къде са? Къде?
Адвокатът й се прокашля.
– Да се върнем на темата за хотела – прикани я главен инспектор Джуди Макмърън. – Защо според вас мъжът ви им е звънил в опит да установи...
– Да не би да е престъпление да се иде в хотел? – възкликна истерично Кинвара и се обърна към адвоката си. – Това е нелепо, Чарлс, как могат те да имат нещо срещу мен само защото съм отишла в...
– Госпожа Чизъл ще отговори на всички въпроси, които имате относно нейния рожден ден – каза адвокатът на главен инспектор Джуди Макмърън със забележителен оптимизъм по мнението на Робин, – но също така...
Вратата на стаята за наблюдение се отвори и удари Страйк.
– Няма проблем, тръгваме си – каза Лейборн на колегата си. – Хайде, банда, отиваме в стаята на координационния център. Имаме още много да ви покажем.
Когато завиха зад втори ъгъл, видяха срещу тях да върви Ерик Уордъл.
– Не съм вярвал да го доживея това – ухили се той, като разтърси ръката на Страйк. – Да бъдеш поканен в Централното управление на полицията.
– Ще останеш ли, Уордъл? – попита го Лейборн с леко недоволство при перспективата да дели с друг полицай гостите, които толкова силно му се искаше да впечатли.
– Ами защо не – отвърна Уордъл. – Да видя за какво съм помагал през всичките тези седмици.
Влязоха след Лейборн в стаята на координационния център, а Страйк подхвърли:
