Смъртоносно бяло

– За малко да им мине номерът – коментира Страйк. – Ако само амитриптилинът е приспал Чизъл, както е било предвидено, и ако са обмислили нещата до най-тънките детайли, като да се затвори вратата както трябва, да се остави опаковката от лекарствата на място...

– Но не са го направили – посочи Лейборн, – а тя не е достатъчно умна, та като е сама, да се спаси с приказки.

– „Не мога да повярвам, че това се случва“ – цитира Страйк. – Тя е последователна. В събота вечер ни каза „Не съм помисляла, че ще се случи това“ и „не изглеждаше реално“.

– Нека го пробва в съда, пък да видим – обади се тихо Уордъл.

– А какво е очаквала, обич ли, като става дума за куп стрити таблетки, сипани в портокаловия му сок? – подхвърли Лейборн. – От това по-виновна здраве му кажи.

– Удивително е как могат да се самозалъгват хората, когато са под влиянието на по-силна личност – каза Страйк. – Ловя бас на десетачка, че когато Макмърън най-сетне я пречупи, Кинвара ще каже, че всичко е започнало от надеждата им, че Чизъл ще се самоубие, после са се опитали да му упражнят натиск да го стори и накрая са стигнали до момент, когато не е имало голяма разлика между тласкането му към самоубийство и собственоръчното й сипване на хапчета в портокаловия му сок. Забелязвам, че тя все така тика на преден план историята с бесилките като причина, поради която той би се самоубил.

– Много добра работа свършихте, като разгадахте историята с бесилките – призна Лейборн. – Там изоставахме от вас, а те обясниха страшно много. Това е строго секретно – добави той, като взе кафяв плик от близко бюро и извади от него голяма снимка, – получихме го сутринта от Външното министерство. Както виждате...