Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Поне два месеца — отвърна Халор. — Той не е припрян човек. Напълно се различава от Пехал и Гелта. Много е предпазлив. Според мен обаче ще е добре да ускорим идването на другите двама екзарси. Жреците обичат много да говорят, преди да вземат решения. Не се обиждай от думите ми, братко Бейд.
— Не се безпокой, сержанте — отвърна Бейд. — Това е вярно, понякога сме прекалено бъбриви. Може би по този начин подсъзнателно се опитваме да се откажем от взимането на решения — продължи Бейд, после се обърна към Двейя. — Сержантът вероятно е прав. Според мен ще е добре екзарсите Емдал и Едон да се озоват тук възможно по-скоро. Предстои им да вземат важни решения, а Арган вече е на ход.
Двейя присви устни и каза:
— Ще си поиграя малко с паметта на някои хора. После Елиар би могъл да вкара екзарсите в Дома и да ги откара направо в Магу. Не сме в състояние да вземем истински решения преди Едон и Емдар да са в Магу.
— Пълчищата на Арган вече напуснаха Егни и се отправиха към Лейда — докладва на следващата сутрин сержант Халор. — Не напредват бързо, обаче все пак напредват.
— Кое ги забавя? — попита Елиар.
— Най-вече грабежите — каза мрачно Халор. — Най-сигурният начин да не пристигнеш на местоназначението си е да отпуснеш юздите на една недисциплинирана войска в район, където има села и градове.
— Ти не каза ли веднъж, че глупавият противник може да се приеме като дар божи? — попита дяволито Елиар.
— Може и да съм казал такова нещо, Елиар, но това продължава да ме дразни. Просто не е професионално.
— Вече отправиха ли се от Баго към Дейл? — попита Алтал.
— Все още не са приключили с плячкосването на Баго — отвърна Халор. — Може би ще трябва някой да подпали града, ако иска селяните въобще да се замислят, че трябва да продължат.
Бейд погледна с удивление сержанта и попита:
— Заради това ли се опожаряват градовете?
— Разбира се, братко Бейд. Мислех, че това е общоизвестна истина. Един грабител ще се замисли дали не е време да напусне града чак в момента, когато огънят започне да му пърли опашката. Пожарът е единственото средство, способно да накара една армия, оказала се в град, да излезе от него.
— Не се тревожи за това, Алтал — каза Двейя.
— Дните не съвпадат, Еми — възрази той. — На пратениците на Есра ще им трябват няколко седмици, за да стигнат до храма на жреците с черни дрехи в Дейка, и още повече, за да стигнат до Кейвон. Ако Емдал и Едон пристигнат в Магу още утре, това няма как да не събуди подозренията на Есра.
Тя въздъхна дълбоко и погледна към тавана.
— Престани да реагираш така, Еми.
— А ти престани да ми говориш глупости, приятелю. Чудесно съм запозната с всички проблеми, свързани с хода на времето, и вече ги реших. От доста време започнахме да променяме времето и пространството по свое желание, така че би следвало досега да си разбрал, че километрите и секундите означават това, което аз искам да означават. Никой няма да забележи нищо, Алтал, така че престани да се вълнуваш.
— Добре, Еми, добре. Алейкон все още ли страда от кошмари?
— Вече не са непрестанни. Искам да е мил и сговорчив, когато заедно с Емдал и Едон започнат да взимат решения.
— За какви решения говориш?
— Бъди търпелив, Алтал, и ще разбереш.
Екзарх Емдал бе плещест мъж с набръчкано лице и груб глас. Пристигна в Магу едновременно с Едон в един хладен следобед, след което двамата веднага се срещнаха със скопас Есра и други високопоставени жреци от местния орден.
— Прилича на бик, татко — докладва Лейта. — Прегазва всекиго, който му се окаже на пътя в храма, и изглежда, знае много повече неща, отколкото му се полага.
— Нашият орден се е специализирал в събирането на информация — поясни Бейд. — Малко са нещата, които се случват по света, без да бъдат доведени до знанието на моя екзарх. Чувал съм, че при извънредни обстоятелства се държи доста грубо. Ще трябва да внимаваме с него.
— Може би да, а може би не — отвърна Алтал. — Ако много е зажаднял за истини, мога да му съобщя повече истини, отколкото е в състояние да усвои. Екзарх Емдал може и да е бик, но моите рога са още по-големи.
На следващата сутрин в дома на граф Баской се яви пратеник. Носеше документ, в който се „изискваше“ присъствието на херцога на Кентейн в двореца.
— Имай добрината да се върнеш в храма и да уведомиш екзарсите, че ще дойда при тях в удобно за мен време — каза Алтал, като си придаде важност.
— Не трябваше да се изразяваш така, Алтал — намръщи се Бейд.
— Не си прав — отвърна Алтал. — Исках да пораздрънкам малко синджира, с който е вързан Емдал. Ще изчакаме да мине половин час. След това ще се отбием в храма. Струва ми се, че няма да е зле известно време да не биеш много-много на очи, братко Бейд. Ще поядосам малко Емдал и не бих искал да си изкара яда на теб.