Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Хусаин стоеше мъртво бледен. Неговите Зелени ленти чакаха. Един от тях запали цигара. Всички се чувстваха угнетени от трупа в краката си и кръвта, която продължаваше да се стича.
— Тате, защо го пусна да си върви? — попита момченцето с пискливия си глас.
— Не съм го пуснал, сине. Първо имаме да свършим по-важни неща и след това ще се върнем.
31
Загрос Три: 12,05 по обед.
Скот Гавалан се взираше втренчено в дулото на насочения срещу него автомат „Стен“ с вдигнат предпазител. Току-що бе приземил хеликоптер 212 след първия за деня полет до сондаж „Роза“, където достави стоманени тръби и цимент. В момента, в който изключи двигателите, от хангара изскочиха Зелените ленти и го заобиколиха.
Отвратен от страха, който изпитваше, той откъсна погледа си от автомата и се втренчи в черните злобни очи наоколо.
— Какво… какво искате? — попита той прегракнало, след това повтори на фарси:
— Chen karbareh?
Мъжът с автомата изсипа поток сърдити неразбираеми думи.
Скот свали шлемофона си.
— Man zaban-e shoma ra khoob nami danam, agha! — надвика той свистенето на двигателите. — Не говоря вашия език, ваше превъзходителство — и стисна зъби, за да не изтърве псувнята, която искаше да добави.
Заваляха още гневни думи и мъжът му даде знак да излезе от кабината. И тогава видя Назири, управителя на „Иран Ойл“, раздърпан и наранен — други от Революционните отряди го измъкнаха от канцеларията му и го понесоха за ръцете и краката. Скот се показа от прозореца:
— Какво става тук, по дяволите?
— Те… те искат да слезеш от хеликоптера, капитане — извика Назири. — Моля те, побързай!
— Почакай да спра напълно двигателите! — Скот припряно завърши процедурата.
Дулото на автомата „Стен“ не беше помръднало, враждебността също не беше намаляла. Роторите бавно спираха и когато дойде моментът, в който можеше да напусне хеликоптера, Скот откопча колана и стана. Моментално го изблъскаха настрана. Възбудени, крещящи мъже разтвориха докрай вратата на пилотската кабина и се покатериха в хеликоптера.
— Ага, какво е станало с теб? — попита той Назири. Иранецът беше цял в рани.
— Новият… новият комитет направи грешка — каза Назири. Опитваше се да запази достойнство. — Смятаха, че съм бил поддръжник на шаха, а не човек на революцията и имама.
— Кои са тези, по дяволите! Не са от Яздек.
Преди Назири да успее да отговори, човекът с автомата „Стен“ си проправи път с лакти през тълпата.
— Марш в канцеларията! ВЕДНАГА! — изкрещя той на лош английски и сграбчи Скот за ръкава на якето, за да го накара да побърза. Пилотът машинално измъкна ръката си. Автоматът опря в гърдите му.
— Добре, де — измърмори той и навъсено закрачи към канцеларията.
Вътре, с гръб към стената, между отворения прозорец и бюрото, стояха Ничак хан, каландарът на селото, и старият местен молла. И двамата бяха напрегнати. Скот ги поздрави и те му кимнаха притеснено. След него влезе Назири, последван от рояк Зелени ленти.
— Chen karbereh? — попита Скот. — Какво става?
— Тези хора са… те заявяват, че са нашият нов комитет — отговори сподавено Ничак хан. — Изпратени са от Шарпур, за да поемат ръководството на нашето… нашето село и нашето… летище.
Скот се озадачи. Думите на кмета нямаха смисъл. Макар че Шарпур беше най-близкият град и формално властта му се разпростираше върху целия район, управлението на кашкайските планински племена по традиция беше оставено на самите тях, при условие че признават суверенната власт на шаха и Техеран, спазват законите, не носят оръжие и са мирни.
— Ами вие винаги сами сте управ…
— Млък! — изкрещя водачът на Зелените ленти и размаха автомата си. Скот забеляза, че Ничак хан почервеня. Водачът беше с брада, тридесетина годишен, лошо облечен. Тъмните му очи имаха неприятно излъчване. Той измъкна Назири пред групата и изломоти още нещо на фарси.
— Аз… аз трябва да ви превеждам, капитане — избърбори уплашено Назири. — Водачът, Алисадър, казва, че вие трябва да му отговорите на няколко въпроса… Аз отговорих на повечето, но той иска…