Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
И така, след година майстор Осриг постепенно и тихомълком се оттегли, а Гелан преустрои горната част от работилницата си в наш дом. Аравина продължаваше да страда от дълбоката си меланхолия, та бях принудена да й посвещавам цялото си внимание и усилия. След като тази продължителна криза отмина, аз внезапно видях, че Енала, която иначе имаше весел характер и слънчева усмивка, показваше явни признаци на недоволство.
— Какво те мъчи, Енала? — попитах направо една сутрин аз, след като Гелан слезе долу да отвори работилницата.
— Мисля, че Гелан не ме обича вече, лельо Поул — отвърна печално тя.
— Не ставай глупава, та той те обожава!
— Тогава защо си намира различни предлози да излиза всяка вечер? И знаеш ли какво си мисля, лельо Поул — някоя кръчмарска шафрантия — да не кажа нещо по лошо — му е завъртяла ума. Та той дори вече не иска да… — тя внезапно пламна.
— Ще се погрижа за всичко, Енала. Откога продължава това?
— О, вече месеци наред. Двете с теб напоследък бяхме доста загрижени за състоянието на майка Аравина, а през това време с Гелан се е случило нещо. — Тя замълча, потопена в тъжен размисъл.
— Хубаво. Довечера ще го проследя. Ще разберем къде ходи и какво толкова е завладяло мислите му.
— Той ще те усети, лельо Поул.
— Няма да разбере, че съм аз. Ще дам на Аравина отвара, от която да заспи непробудно. Ти все пак можеш да я наглеждаш, докато открия какво толкова е завладяло Гелан.
Откритието обаче ме свари съвсем неподготвена.
Аз постоянно поддържах връзка с татко и бях уведомена, че чичо Белдин е открил пещерата, където Зедар държи изпадналия в кома свой Учител. Известно ми беше още, че татко е в Толнедра и следва горещите следи на човек, който наричал себе си „Ашрак Мургът“.
(Обзалагам се, че това име ви е доста познато. По-късно се оказа, че то е любимият псевдоним на Чамдар.)
И така, знаеше се, че Чамдар пръска из Толнедра кърваво обагрените си златни монети, за да открие „чернокоса дама с бял кичур на челото.“ Оказа се, обаче, че е много схватлив и отлично е разбрал уроците на татко. Преди нападението на ангараките баща ми го беше разигравал в продължение на векове да броди из Сендария. Сега Чамдар доказа, че отлично е научил урока си и постъпваше по същия начин с баща ми из Толнедра.
След вечеря същия ден на разговора с Енала, Гелан отново изломоти някаква неубедителна история за изчезнал длъжник. После изтрополи надолу по стълбите, грабна нещо от шкафа в работилницата, където обикновено държеше инструментите си, и напусна къщата. Когато се озова на улицата с конопена торба на гърба, той крадешком се огледа дали не го следят. Ако беше вдигнал очи към покривите, щеше да забележи една пъстрокафява сова, която зорко го наблюдава.
Най-сетне Гелан се добра до покрайнините на града, където селището опираше езерото Селин. Тръгна покрай брега, докато не стигна една гъста горичка, разположена на около миля на изток от града. Беше тъмна и безлунна нощ и Гелан беше невидим за хорските очи, докато пълзеше през коренищата. Подскачах по клоните на дърветата точно над него и не след дълго взех да мяркам рубинените отблясъци на запалени огньове в далечината. Явно към точно тези огньове се бе устремил Гелан, затова побързах напред да погледна какво става там.
Това, което видях, не би могло да се нарече клада, но много приличаше на нея. Пламъците бяха достатъчно ярки, та да осветят голямата поляна наоколо и дузината събрани там мъже. Бях виждала подобни сбирки и преди и през човката ми взеха да се търкалят всички цветисти изрази, които ми дойдоха наум.
Водачът беше с черна коса и облечен в расо на свещеник на Белар. По всичко личеше, че присъстващите са алорни — не само бяха високи и руси здравеняци, но на всичкото отгоре бяха навлечени в туники от мечешка кожа. Мечият култ беше намерил начин да проникне и в Сендария!
Не след дълго и Гелан навлезе в осветения кръг. Той вече не носеше конопената торба, а беше облякъл онова, което доскоро криеше в нея. Наследникът на Риванския трон също беше навлякъл мечешка кожа!
В този момент неудържимо взех да ругая на всички познати ми езици. Как беше възможно Гелан да е толкова глупав?!
Очите на чернокосия свещеник светнаха, когато се спряха на Гелан. Племенникът ми навлезе в осветения кръг с поклащаща се походка, но въпреки това стъпваше царствено.