Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
В небето грееха странни звезди, светлината им потръпваше, сякаш преливаща от сълзи. Просналият се пред тях пейзаж бе сякаш безжизнена пустош от голи скали и пясък.
Огънят, който бяха запалили в края на изгърбеното плато, беше привлякъл странни нощни пеперуди с големината на малки птици, както и рояци други летящи същества, сред които и крилати гущери. Преди това ги беше връхлетял рояк мухи — хапеха жестоко, преди да изчезнат също тъй бързо, както се бяха появили. А сега ухапванията сякаш пълзяха, сякаш насекомите бяха оставили нещо след себе си.
Според Малачар в този свят витаеше някаква… негостоприемност. Той почеса една от бучките, изникнали на ръката му, и изсъска, щом усети как нещо се загърчи под сгорещената му кожа. Обърна се отново към огъня и се вторачи в своя сенешал.
Джоруд бе коленичил до огнището, свел глава — поза, която не беше се променила от доста време — и тревогата на Малачар се усили. Иниас бе коленичил до сенешала, готов да помогне в случай, че водачът им бъде обсебен от нов пристъп на болката, но тези тревожни пристъпи ставаха все по-редки. Оренас беше останал да пази конете и Малачар знаеше, че сега стои там в тъмното, извън светлината на пламъците, с изваден меч.
Знаеше, че един ден щеше да дойде равносметката с Т’лан Имасс. Тайст Лиосан бяха продължили с ритуала, без да му изневерят. Твърде открити бяха. „Никога не вярвай на труп.“ Малачар не знаеше дали има такова предупреждение в светите текстове на Виденията на Озрик. Ако нямаше, щеше да се погрижи да бъде добавено към събраната мъдрост на Тайст Лиосан. „Когато се върнем. Ако се върнем.“
Джоруд бавно се изправи. Лицето му бе изтерзано от скръб.
— Пазачът е мъртъв — каза той. — Нашият свят е нападнат. Но братята и сестрите ни са предупредени и сега препускат към портите. Тайст Лиосан ще удържат. Докато Озрик се върне, ще удържим. — Бавно извърна лицето си към всеки от тях, дори към Оренас, който бавно изникна от тъмното. — За нас има друга задача. Повелено ни е да я изпълним. На този свят, все някъде, ще намерим нарушителите. Крадците на Огъня. Потърсих ги и никога не са били по-близо до сетивата ми. Те са в този свят и ние ще ги намерим.
Малачар изчака — знаеше, че ще има още.
Джоруд се усмихна.
— Братя мои. Нищо не знаем за този свят. Но този недостатък е временен, защото също така долових присъствието на един стар приятел на Тайст Лиосан. Недалече. Ще го открием — това е първата ни задача — и ще го помолим да ни запознае с трудностите по тази земя.
— Кой е този стар приятел, сенешале? — попита Иниас.
— Създателят на Времето, братко Иниас.
Малачар кимна замислено. „Приятел на Тайст Лиосан. Как не. Убиецът на Десетте хиляди. Икариум.“
— Приготви конете, Оренас — нареди Джоруд.
17.