Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Теблорът се озъби.
— Но вашият нов господар иска да приюти куция звяр. Готов е да му предложи подслон.
— Прехвърляш мост, преди да си го построил, Карса Орлонг — рече Уругал. — Изглежда, Байрот Гилд те е научил да мислиш, преди самият той да падне и да умре. Наистина си достоен за името Главатар.
— Съвършенството е илюзия — каза ’Сибалле. — Така смъртен и безсмъртен се стремят към нещо непостижимо. Нашият нов господар иска да промени парадигмата, Карса Орлонг. Трета сила, която завинаги да промени вечната война между реда и разпада.
— Господар, който иска да се почита несъвършенството — изръмжа теблорът.
’Сибалле кимна.
— Да.
Карса усети, че е ожаднял, отиде при торбата си и извади меха. Напи се, после се върна при меча. Стисна го с две ръце, вдигна го пред себе си и огледа вълнистата му повърхност.
— Необикновено оръжие — рече Уругал. — Ако оръжията на Имасс можеха да си имат бог…
Карса се усмихна на Т’лан Имасс, пред когото някога бе коленичил, на една далечна поляна, във време на младост, когато светът пред очите му бе едновременно прост и… съвършен.
— Вие не сте богове.
— Богове сме — отвърна Уругал. — Да си бог значи да имаш поклонници.
— Да ги водиш — добави ’Сибалле.
— Грешите и двамата — заяви Карса. — Да си бог означава да познаваш бремето на вярващите. Закриляхте ли вие? Не. Предлагахте ли утеха? Изпитвахте ли състрадание? Жалост поне? За Теблор, Т’лан Имасс, вие бяхте робовладелците, алчни и нетърпеливи, исканията ви бяха сурови и очаквахте жестоки жертвоприношения — само за да подхранват желанията ви. Вие бяхте невидимите вериги на Теблор. — Очите му се спряха на ’Сибалле. — А ти, ’Сибалле Неоткритата, ти взимаше децата.
— Несъвършени деца, Карса Орлонг, иначе щяха да умрат. И не съжаляват за даровете ми.
— Допускам, че не съжаляват. Съжалението остава за майките и бащите, които са ги предали. Колкото и кратък да е животът на едно дете, родителската любов е сила, която не може да се отрече. И знай това, ’Сибалле, тя е неуязвима за несъвършенството. — Гласът му звучеше дрезгаво, стържеше през стиснатото гърло. — „Почитай несъвършенството“, казвахте вие. Метафора, която превърнахте в реалност с искането онези деца да бъдат принасяни в жертва. Понятие нямахте какво значи да облекчиш бремето на онези, които трябваше да ви почитат. Но и това не е най-тежкото ви престъпление. Не. После вие ни дадохте своето бреме. — Погледът му се отмести. — Кажи ми, Уругал, какво са направили Теблор, та да заслужат това?
— Вашият народ е забравил…
— Кажи ми.
Уругал сви рамене.
— Вие се провалихте.
Карса го зяпна онемял. Мечът трепереше в ръцете му. Беше го държал вдигнат през цялото време и сега най-сетне тежестта заплашваше да смъкне ръцете му надолу. Очите му се приковаха в оръжието, после той бавно сниши върха и го опря в каменния под.
— Ние също се провалихме — някога, много отдавна — заговори ’Сибалле. — Такива неща са непоправими. Тъй че можеш да се предадеш и да страдаш вечно под бремето на провала. Или да се освободиш от него. Карса Орлонг, отговорът ни пред теб е прост: провалът означава да разкриеш слабост. Приеми това разкритие, не му обръщай гръб, не изричай празни клетви никога да не повтаряш грешките си. Свършило е. Отпразнувай го! Това е нашият отговор и всъщност — отговорът, посочен ни от Сакатия бог.
Напрежението се отцеди от раменете на Карса. Той вдиша дълбоко и бавно издиша.
— Добре тогава. На вас и на Сакатия бог… давам своя отговор.
Вълнистият кремък не посече безшумно във въздуха, а изрева, като борови игли, избухнали в пламъци. Литна над главата на Карса, завъртя се в хлъзгащ се кръг и после се люшна косо напред.
Острието посече ’Сибалле между лявото рамо и врата. Изпращяха кости, щом грамадният меч заора диагонално през гръдния кош, посече гръбнака, продължи надолу през ребрата и излетя навън точно над дясното й бедро.
Тя беше вдигнала своя меч за отпор и той се беше пръснал, люспи хвърчаха из въздуха — Карса дори не бе усетил сблъсъка.
Мечът продължи в извита дъга и спря неподвижен над главата му.
Останките на ’Сибалле затрополиха по каменния под. Беше посечена на две.