Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Двата бинокъла се насочиха към отсрещната страна на залата. Но и там нямаше и следа от Кати, затова Чарли и Беки отново се заеха да оглеждат едно по едно местата долу в залата.
В десет и трийсет и две минути диригентът свали за последно палката, чуха се бурни ръкопляскания, които проехтяваха на талази, а Чарли и Беки се взираха в хората в залата, които сега бяха станали на крака. Накрая лампите светнаха и всички се отправиха към изходите.
- Ти, Беки, продължавай да търсиш оттук, а аз ще застана на вратата - дано ги видя, докато излизат.
Той изскочи от официалната ложа и следван по петите от Джаксън, хукна надолу по стълбището. Наемалко да събори мъжа, излязъл от ложата точно под тях. Обърна се да се извини.
- Здравей, Чарли! Не знаех, че обичаш Моцарт! - възкликна някой.
- Напоследък е оглавил класациите - отвърна той, безсилен да скрие радостта си.
- Ами да! - рече директорът. - Единствените места, които не виждахте, бяха в ложата точно под официалната.
- Нека ти представя...
- Сега нямаме време - прекъсна Чарли Кати. - Тръгвай с мен - подкани той и я сграбчи за ръката. - Господин Джаксън, нали ще помолите жена ми Беки да обясни на господина защо съм отмъкнал неговата дама? Ще си я получите обратно след полунощ - усмихна се Чарли на изумения младеж. - Благодаря ви, господин Джаксън. - Погледна си часовника. - Още разполагаме с време.
- С време за какво, Чарли? - попита Кати, докато той я теглеше през фоайето към Белвидир Роуд.
Униформеният разпоредител стоеше на пост край автомобила.
- Благодаря ти, Рон - каза Чарли и се опита да отвори предната врата. - Ох, да го вземат мътните, Беки е заключила - завайка се той.
Обърна се и спря таксито, което тъкмо приближаваше опашката пред пиацата.
- А, не, приятелю, аз съм наред - изпречи му се мъжът най-отпред на опашката.
- Момичето ще роди всеки момент - изкрещя Чарли, след което отвори вратата на таксито и набута вътре тъничката като вейка Кати.
- Е, дано всичко мине благополучно - възкликна непознатият и се дръпна назад.
- Накъде, гус’ине? - попита шофьорът на таксито.
- На Хай Холборн номер сто и десет. И не се бавете! - подвикна Чарли.
- На този адрес по-скоро ще намерим адвокат, отколкото акушер-гинеколог - подметна Кати. - Дано имаш някакво смислено обяснение защо ще си пропусна вечерята с единствения мъж, който ме е канил на среща от доста седмици насам.
- Хайде да не е сега - помоли Чарли. - Сега искам от теб само да подпишеш до полунощ един документ, а после ти обещавам и обяснение.
В единайсет и нещо таксито спря пред адвокатската кантора. Бейвърсток ги чакаше отпред.
- Осем шилинга и шест пенса, гус’ине.
- Ами сега! - възкликна Чарли. - Не нося никакви пари.
- Така се отнася с всички момичета - усмихна се Кати и подаде на шофьора банкнота от десет шилинга.
Двамата последваха Бейвърсток в кабинета, където той вече бе подредил върху писалището няколко документа.
- След като ми се обадихте, проведох дълъг разговор с племенника в Австралия - обясни адвокатът на Чарли. - Смятам, че вече съм наясно какво е станало, докато сте били там.
- Което не може да се каже за мен - намеси се Кати доста озадачена.
- Всичко с времето си - рече Чарли. - Обясненията по- късно. - Той се извърна към Бейвърсток. - И сега какво?
- Госпожица Рос трябва да се подпише тук, тук и тук - каза адвокатът и без да добавя нищо, посочи мястото, отбелязано със сложени с молив кръстчета в долния край на трите листа. - Тъй като вие, сър Чарлс, не сте свързан по никакъв начин с наследницата на имуществото и сам не го наследявате, можете да удостоверите, че госпожица Рос наистина е сложила подписа си.
Чарли кимна, остави театралния бинокъл до иска и извади от вътрешния си джоб писалка.
- Винаги си ме учил, Чарли, да не подписвам нищо, ако не съм го прочела.
- Забрави какво съм те учил, моето момиче, и просто се подпиши където ти показва господин Бейвърсток.
Без да казва и дума повече, Кати се подписа и под трите документа.
- Благодаря ви, госпожице Рос - рече господин Бейвърсток. - А сега, ако разрешите, ще уведомя господин Бъркеншо за развоя на събитията.
- Бъркеншо ли? - учуди се Чарли.
- Адвокатът на господин Трентам. Очевидно трябва да му съобщя незабавно, че неговият клиент вече не е единственият с претенции към наследството на Хардкасъл.
Кати се извърна още по-изумена към Чарли.
- После - спря я той. - Обещавам.
Бейвърсток набра седемцифрен номер някъде в Челси.
Всички мълчаха и чакаха от другата страна да вдигнат. Накрая господин Бейвърсток чу сънен глас:
- Кензингтън седемдесет и едно, деветдесет и две.
- Добър вечер, Бъркеншо, безпокои ви Бейвърсток. Извинявайте, че ви се обаждам в този късен час. Не бих го направил, ако не смятах, че обстоятелствата наистина го налагат. Но първо мога ли да ви попитам колко е часът?