Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Долу в долината, под спускащия се мрак, по бойното поле щъкаха хора. Бяха започнали вече да копаят гробове.
Подобаващо наказание
Наскоро беше валяло, но дъждът вече беше спрял. Каменната настилка на Площада на маршалите започваше да изсъхва, отделните плочи бяха изсветлели по краищата, но в средата бяха още тъмни от влагата. Най-после първите лъчи на воднистото слънце бяха успели да пробият облаците и сега блестяха по лъскавия метал на веригите, провесени от дървената рамка, по остриетата, куките и щипците на подредените на рафта инструменти. Чудесно време за събитието. Очертава се грандиозен спектакъл. Освен ако не се казваш Тулкис, тогава би предпочел да пропуснеш.
Тълпата определено тръпнеше от нетърпение. Широкият площад кънтеше от глъч — неудържим порой от вълнение и гняв, от радост и омраза. Публичният сектор беше вече препълнен, но към него продължаваше да се стича народ. В отредения за властта обаче имаше предостатъчно място. Беше ограден отвсякъде и добре охраняван, точно пред издигнатия подиум. Все пак великите мъже заслужават най-добрата гледка. Над раменете на редицата от хора пред себе си Глокта виждаше креслата, на които седяха членовете на Висшия съвет. Ако се надигнеше на пръсти, което обикновено избягваше, можеше да види развяната от лекия ветрец бяла коса на архилектор Сълт.
Погледна към Арди до себе си. Тя гледаше мрачно подиума и хапеше замислено долната си устна. Като си помисля само. Едно време водех младите красиви момичета на най-изисканите места в града, в прекрасните градини на хълма, на концерти в Палатата на въздишките или направо в спалнята си, ако преценях, че се очертава възможност. А сега, сега ги водя на публични екзекуции. Усети как крайчецът на устните му се повдига в лека усмивка. Какво пък, времената се менят.
— Как ще го направят? — попита Арди.
— Ще бъде провесен и изтърбушен.
— Моля?
— Ще го вдигнат с онези вериги, закрепени на китките, глезените и шията, но не прекалено стегнато, за да не се задуши. След това ще бъде разпран и вътрешностите му постепенно ще се изсипят от корема. Червата му ще провиснат пред очите на хората.
Арди преглътна.
— Докато е още жив?
— Възможно е. Не се знае. Зависи дали екзекуторите ще си свършат добре работата. Както и да е, няма да остане дълго жив. Не и без вътрешности.
— Изглежда ми… прекалено.
— Такъв е замисълът. Това е най-дивашкото наказание, което са успели да измислят жестоките ни прадеди. Специално за дръзналите да посегнат на кралска особа. Доколкото знам, не е било изпълнявано от близо осемдесет години.
— Това обяснява тълпата.
Глокта сви рамене.
— Любопитството определено е стимул, но пък екзекуциите винаги са се радвали на голяма посещаемост. Хората обичат да гледат смърт. Това им напомня, че независимо колко отвратителен, долен и ужасен може да бъде животът… те поне все още го имат.
Някой го потупа по рамото и той се извърна болезнено. Точно зад главата си видя маскираното лице на Северард.
— Свърших онази работа. Витари имам предвид.
— Хм. И?
Очите на Северард се плъзнаха подозрително към Арди, после той се надвеси и зашепна в ухото на Глокта.
— Проследих я до една къща при парка Галт, онзи до пазара.
— Знам го. И?
— Надзърнах през прозореца.
Глокта вдигна многозначително вежда.
— Забавно ти е, нали, Северард? Какво видя?
— Деца.
— Деца ли? — смотолеви Глокта.
— Три малки деца. Две момичета и едно момче. И какъв цвят, предполагате, бяха косите им?
— Не може да бъде. Огненочервени, а?
— Точно като на майка им.
— Тя има деца? — Глокта прокара замислено език по венците си. — Кой би помислил?
— Знам. Аз лично винаги съм смятал, че кучката има ледена топка между краката си.
Това обяснява защо толкова искаше да се върне от Юга. През цялото време са я чакали три малки деца. Майчин инстинкт. Колко трогателно. Той избърса влагата под трепкащия ляв клепач.
— Добра работа, Северард, това може да ни е от полза. А другата задача? За часовия пред спалнята на принца?
Северард повдигна леко маската си и се почеса по лицето под нея, като непрекъснато хвърляше нервни погледи наоколо.
— Странно нещо. Опитах, но… изглежда, той е изчезнал.
— Изчезнал?
— Говорих със семейството му, те не са го виждали от деня преди убийството на принца.
Глокта се намръщи.
— От предишния ден? Но той беше там… с очите си го видях. Вземи Фрост, Витари също. Искам списък на хората, които са били в двореца онази нощ. Всеки благородник, прислужник или войник. Ще стигна до дъното на тази работа. По един или друг начин.