Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Не повече от обичайното, но благодаря, че попита.
Арди се свлече на стола срещу него и се загледа тъжно в обувката си.
— И сега какво?
— Сега ли? В следващия един час ще си седим и ще се развличаме със забавни истории, а после ще излезем на разходка из града. — Примижа от болка. — Бавна, разбира се. А после си мислех за късен обяд, например в…
— Имах предвид наследяването на трона.
— О — рече Глокта, — това. — Намести една от малките възглавнички зад гърба си и се опъна с доволна въздишка. Така, седнал в тази топла и уютна всекидневна, в такава приятна компания, човек почти би могъл да се заблуди, че отново води някакъв нормален човешки живот. Почти се усмихна, преди да продължи. — Ще има гласуване в Камарата на лордовете. Но преди това, бъди сигурна, ще настане истинска вакханалия от изнудване, подкупи, корупция и измени. Пълен цирк със сключване на сделки, разбиване на съюзи, интриги и убийства. Безкраен танц на измами, шмекерии, заплахи и празни обещания. И всичко това ще продължи до смъртта на краля. Чак тогава ще има гласуване в Камарата на лордовете.
Арди го дари с крива усмивка.
— Дори за жените от простолюдието не е тайна, че на краля не му остава много.
— Я виж ти — погледна я учудено Глокта. — Щом жените от простолюдието заговорят за нещо, неминуемо е истина.
— Кои са фаворитите?
— Ти ми кажи.
— Добре, ще ти кажа. — Тя се облегна назад и докосна замислено брадичката си. — Брок, разбира се.
— Разбира се.
— Също Барезин, предполагам, Хюгън и Ишър.
Глокта кимна. Не е глупава.
— Това е голямата четворка. Кой друг?
— Вероятно Мид опропасти всичките си шансове, като загуби от северняците. А какво ще кажеш за Скалд, лорд-губернатора на Старикланд?
— Много добре. Залозите за него не са високи, но ще бъде в списъка на кандидатите…
— А ако кандидатите от Мидърланд си поделят поравно гласовете…
— Кой знае накъде ще отидат нещата тогава.
Двамата се спогледаха с усмивка.
— В този момент всеки ще има шанс — каза Глокта. — Ще се вземат под внимание и незаконородените деца на краля…
— Копелета? Той има ли такива?
Глокта вдигна вежди.
— Почти съм сигурен, че мога да посоча един-двама.
Тя се засмя и Глокта остана доволен от себе си.
— Носят се слухове, те никога не изчезват, разбира се. Чувала ли си за Кармий дан Рот? Придворна дама, считана за изключителна красавица. Преди години се ползваше с огромна благосклонност от страна на краля. После изчезна и се говореше, че е умряла при раждане, но кой знае. Хората обичат клюките, а красивите млади жени също умират от време на време, без задължително да са носили незаконно дете от краля.
— О, вярно е, вярно е! — Арди запърха с мигли и се престори, че припада. — Ние, красавиците, сме болнави по рождение.
— Да, мила, такива сте. Красотата е проклятие. И ден не минава, без да благодаря на съдбата, че ме отърва от подобно бреме. — Глокта я дари с беззъбата си усмивка. — Лордовете от цялата страна се стичат на тълпи в града, а мога да се обзаложа, че повечето от тях досега не са стъпвали в Камарата на лордовете. Но сега надушват власт и искат да са част от нея. Искат да извлекат нещо от нея, докато все още има какво. Може би за пръв път от десет поколения насам аристокрацията ще може да вземе истинско решение.
— И какво решение само — подхвърли Арди и поклати глава.
— Точно така. Надпреварата ще е дълга, а борбата за предните постове ще е свирепа. Да не кажа смъртоносна. Не бих отхвърлил и възможността да се появи външен кандидат в последния момент. Някой без врагове. Компромисен кандидат.
— Ами Висшият съвет?
— Те не могат да се кандидатират, за да се гарантира безпристрастието им. — Глокта изсумтя: — Безпристрастие! Това, което най-много искат, е да вкарат някой точно такъв, някой външен никаквец, когото да управляват и манипулират, за да могат да продължават необезпокоявани с интригите и враждите помежду си.
— А има ли такъв кандидат?
— Всеки, който получи поне един глас, е потенциален кандидат, така че на теория има стотици, но Висшият съвет никога няма да се обедини зад един човек. Вместо това ще разпилеят гласовете си безславно и ще подкрепят силните кандидати, при това ще сменят обекта на подкрепата си едва ли не ежедневно, само и само да се задържат на постовете си и да подсигурят бъдещето си. Властта ще им се изплъзне и ще отиде у аристокрацията така внезапно, че свят ще им се завие. А някои глави може и да се търкулнат, помни ми думата.
— Дали и твоята ще се търкулне, как мислиш? — попита Арди и го погледна изпод тъмните си вежди.